Черешите под лупа

Черешите под лупа
Снимка: Списание "Меню"

В началото на май се задейства един от личните ми времеви и хранителни органайзери. Аз го наричам "плодов календар" и на първата картинка в него има сочна ягода. А втората, която отварям около началото на юни (макар че Петричкият край понякога се отчита още на 10 май), блясва с алената свежест на черешата. После следват вишни, кайсии, праскови и т. н., но няма да нужда да се бърза - сега е актуален блаженият черешов месец.

Начало на историята
Високото до 20 -25 м дърво с твърда дървесина и многобройни бели цветове Prunus avium е дошло по нашите земи от Близкия изток вероятно с помощта на прелетните птици още преди формирането на каквато и да е човешка цивилизация. Днес дивата череша се смята за неотменна част от родната флора и се среща поединично из широколистните и смесените гори в предпланинските и планинските райони.

Сочните тъмночервени плодове много лесно са влезли в диетата на древните хора и археологическите находки от запазени костилки доказват това. През неолита от сладките плодове се приготвяла ферментирала слабоалкохолна напитка - много преди някой да се сети да използва гроздето за тази цел. По време на Римската империя черешите са били важна част от дажбата на войниците, а заедно с други плодове са били принасяни и в дар на боговете.

Вероятно в древноримските представи Юпитер и Веста с охота са приемали тези кървавочервени и ароматни жертви и благосклонно са се отдавали на пиршества тях. Точно както и ние самите си угаждаме с богатите на антиоксиданти череши и по този начин вкусно се възползваме от полезните им за зрението и за борбата със свободните радикали свойства.

Плодова палитра
Тъй като човек съвсем естествено не се задоволява с природните дадености, още от античността е харесал черешата като обект на стремежа си за разнообразие и е започнал да прилага върху нея принципите на изкуствения отбор. В резултат тези растения днес се радват на обширен сортов състав, като разновидностите се различават по време на зреене - от май до средата на юли, по структура на плодното месо и, разбира се, по цвят.

Обагрянето може да е от наситено червено до т. нар. черно, като на американския сорт Бинг или канадския Ван; може да прелива от жълто към светлочервено, което е характерно за късния Наполеон или да е светлокехлибарено - каквато е Дрогановата жълта череша, даваща завършека на сочната кампания през юли.

От сладко, по-сладко
Заради очевидния си и първичен сладък вкус черешите гастролират в кулинарията най-вече под формата на десерти - торти, пайове, различни сладкиши. Между тях има и няколко световноизвестни класически творения като Cherries Jubilee - фламбирани череши със захар и алкохол, най-често черешово бренди (кирш), обикновено сервирани върху ванилов сладолед. Създаването на този десерт се приписва на колоса в кулинарията Огюст Ескофие и според историята е сътворен в края на XIX век за кръгла годишнина от коронацията на британската кралица Виктория.

В България другият черешов фаворит - немската торта "Шварцвалд", се радва на доста по-голяма популярност. Черешите могат да се използват и в ястия с месо, като например телешко или свинско, но тръпчивите им родственици вишните са с много по-добри позиции в солената кухня. Разбира се, сладостта на първите винаги може да е интересен акцент в някоя еклектична салата със спанак, например.

Червените плодове са истински банкет за всякакви бактерии и гъбички и заради това рядко се съхраняват добре дори и в хладилник повече от пет дни след откъсването им. Пролетно-летните вкусови спомени могат да се запазят в някаква степен, ако черешите се замразят или се изсушат. В Армения пък правят от тях тънки прозрачни листове, наречени бастег, които могат да издържат дълго време на горещия климат.

Разбира се, не трябва да се забравят компотите и сладката. Но до тяхното студено време за консумация ще минат още няколко месеца, а сега падащите листове на "плодовия календар" отчетливо шумолят: "Череш-ш-ши, череш-ш-ши..." и сетивата ми тръпнат при всяка среща с алените и сладки плодове.

от Людмил Хайдутов

Анонс за брой 68 на Меню

Колкото и Гърция да е близо до нас, винаги има с какво да ни изненада. В своя 68 брой списание "МЕНЮ" предлага вкусна разходка из кулинарията на южните ни съседи. Ще ви разведат по многобройните острови и ще опитате ястия от Санторини. Ще ви покажат как се приготвя един от гръцките гастрономични символи – октопода. А щом се върнат на наша земя може да сготвите заедно плакия – нашенска гозба с елински корени. Вечерта пък ще изкарате в най-стария гръцки ресторант в София – "Густоза" в Слатина.

Другите участници в този брой са пъстроцветните екзотичните плодове на Тайланд и българските пчелари. Представят ви и световната тенденция за продажба на здравословни храни, опаковани така, че да са удобни за бърз обяд в офиса, например.
И, разбира се, многобройните рецепти, създадени от шеф-готвачът на "МЕНЮ" Ивелина Иванова.


* Предлагаме ви и една чудесна рецепта за черешов сладкиш!

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Колко чифта обувки имате в гардероба?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент