Агробиоразнообразието е част от бъдещето

Агробиоразнообразието е част от бъдещето
Снимка: Списание "Меню"

Предвид необходимостта през 2050 г. да се изхранват 2,4 милиарда повече хора, интензивните монокултури изглеждат единствен изход за земеделието.

Но тази тенденция има един голям недостатък, твърди Тимъти Джонс, професор по хранене на човека в университета McGill в Монреал.

В изследване, което той представи по-рано този месец по време на годишната среща на Американската асоциация за напредък на науката в Чикаго, той и екипът му откриват, че хранителните режими на повечето хора по света стават все по-ограничени като биологично и хранително разнообразие.

"Мащабното селско стопанство е опростено и по-малко разнообразно, отколкото продукцията на дребните стопани," предупреждава проф. Джонс.

Малките земеделски производители на много места по света продължават да отглеждат различни видове и множество сортове растения, които са в основата на тяхната диета.

Използването на диви плодове, зеленчуци, подправки и лекарствени растения, както и на храна с произход от диви животни също гарантира, че хората, които имат достъп до тези природни ресурси, получават необходимото за задоволяването на техните хранителни и здравни нужди.

"Проблемът е, че дребните селскостопански производители в развиващите се страни често имат ниска производителност и малка вероятност да генерират печалби, които да ги издигнат над равнището на бедност," казва проф. Джонс, като насочва вниманието към теренните проучвания в Африка, които е провел екипът му.

Според тях дребните стопанства в Субсахарска Африка, които дават повече от 90% от селскостопанската продукция и са поминък на 65% от населението, трябва да бъдат по-продуктивни.

Когато обаче имат достъп до подобрена технология, дребните земеделски производители могат да бъдат по-продуктивни и по-устойчиви отколкото едромащабното интензивно селско стопанство.

Работата на членовете на семейството намалява разходите за труд и надзор, а детайлното познаване на местните почва, растения и животни позволява на дребните производители да увеличат продуктивността.

В Бразилия официалните данни от Censo Agropecuario показват, че семейните стопанства произвеждат 38% от стойността на националното селско стопанство на 24% от земеделската земя.

Оценката на 286 проекта в 57 страни разкрива, че евтините, устойчиви и поддържащи биоразнообразието технологии са увеличили средните добиви на малките стопанства със 79% от началото на 1990-те години.

Проф. Джонс твърди, че стойността на някои специфични продукти от поддържащото биологичното разнообразие земеделие с изключителни хранителни и здравословни свойства може да предостави възможност на дребните фермери да получат икономически предимства.

"Достъпът до такива продукти предлага потенциално мащабни ползи за общественото здраве", добавя той и продължава:

"Продуктите на биологичното разнообразие в рамките на културно-базирани диети осигуряват незаменими микроелементи и по-ниска честота на свързани с храната хронични заболявания."

Въглехидратните храни – зърно, захар, картофи и други грудки, както и растителните масла, произведени от едромащабното селско стопанство за много хора са по-достъпни, отколкото са по-ниско калоричните, но по-питателни храни.

В много случаи резултатът е лошо хранене, определено от свръхконсумацията на калории. Това спомага за световната епидемия от затлъстяване и хронични болести като диабет и сърдечно-съдови заболявания. 

В същото време около 2 милиарда души страдат от недостиг на микроелементи, най-важни от които са желязо, витамин A, йод и цинк. Това обикновено е резултат от недостатъчна консумация на храни, богати на витамини и минерали, като някои животински продукти, плодове, зеленчуци и бобови растения.

Според проф. Джонс свързаните с храната политически решения трябва да ценят околната среда, здравеопазването, социалните и културните предимства, предлагани от агробиоразнообразието.

Пример за такъв подход е бразилската национална програма за храненето в училищата, която се прилага със специален закон от 2009 г. Според нея поне 30% от храната в училищата трябва да идва от семейни ферми.

Нормативният акт включва и изрични насоки за използването на здравословни храни в училищните менюта, включително и такива, които уважават културните традиции на учениците.

Програмата предоставя и стимули за закупуването на разнообразни продукти, като се предпочитат тези от местните малки стопанства.

"Политиците, вземащи решения за храната, трябва да се стремят да развиват нови механизми за компенсация, които отразяват ползите от дребното, поддържащо биоразнообразието земеделие," казва проф. Джонс.

"Това може да включва директни субсидии за земеделските производители, но също така трябва да включва и инвестиции в инфраструктурата, научните изследвания и развитието на веригата за доставки, както и за регулирането на пазара.“

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент