Все още, в голяма степен, когато се каже „родител“ по презумпция се разбира „майка“, независимо дали става въпрос за дадена институция или неформален разговор в ежедневието.
Въпреки отдавнашната еманципация на жените, стереотипа че мъжът „изкарва прехраната“ на семейството и се включва в отглеждането на децата, само когато става въпрос за игри, продължава да битува в обществените нагласи (това показва и Национално представително изследване, част от кампания „Да бъдеш баща“).
На фона на тези нагласи никак не се счита за необичайно, когато майката, едновременно с отглеждането на потомство, гради кариера и помага в съставянето на семейния бюджет.
Като контрапункт на това, включването на мъжете в ежедневните грижи за децата като хранене, обличане, къпане, тепърва търпи промени в общественото разбиране за семейните роли и отговорности.
Бащата не е детегледачка – той също е родител. Има семейства, в които бащата все още е изолиран от грижата за децата и се намесва само, когато възникне проблем. В други, той е ангажиран, но в определени граници.
За щастие има все повече семейства, в които бащата (или важен за детето мъж) осъзнато се ангажира с ежедневната грижа за децата, защото разбира потребността на децата от общуването с него.
Ангажираният баща приема своята отговорност, наслаждава се на постигнатите успехи (научил е детето да казва „тати“, да се храни само, или е научил сам себе си да го успокоява, когато мама има ангажимент...) и разбира се осъзнава, че партньорката му е по-добра съпруга и майка, когато постига кариерно удовлетворение, точно както той е по-удовлетворен професионално, когато е активен съпруг и баща.
Разбира се, във всяко семейство ролите на мъжа и жената, както и техните отговорности, са строго индивидуални. Забелязваме, че все по-често жената „отстъпва“ от грижите за децата, за да освободи „място“ на мъжа да се намеси и поеме отговорност за възпитанието на подрастващите и това е напълно естествен процес.
Това, че прекарва все повече време с децата (пък и било то, за да играят), означава всъщност, че мъжът поема своята родителска роля.
И защо не?!
След като взимането на решения, създаването на потомство са споделени дейности, защо отглеждането на деца да бъде отговорност само на единия от партньорите? Това, разбира се, не изключва в различните етапи от семейния живот границите на отговорностите да се променят и единия да заема по-водеща позиция от другия.
Съвсем естествено е, когато се роди малко човече в семейството, майката да бъде основният човек, който отговаря за физическото и психическо здраве на детето. Това съвсем не означава обаче, че бащата в този период е „излишен“. Напротив! Подкрепата, която може да окаже на своята партньорка, е безгранична. С порастването на малкия човек мъжа е все по-водещ в изграждането на здрава и пълноценна личност.
Независимо от всичко, най-важно си остава удовлетворението на възрастните от своя живот като личности, и като семейство.
Ако майката и бащата се чувстват добре в техните партньорски взаимоотношения, то децата със сигурност ще имат добър пример за това как да бъдат щастливи!
Автор: Евелина Лафчийска
Психолог към Асоциация Родители, част от Национална кампания „Да бъдеш баща“
Припомнете си още:
За да отгледаш дете, е нужно цяло село...и баща му
Баща – една дума, много емоции
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща
Добави ни в предпочитани източници в Google
