Велина Томова
Никое дете не се ражда лошо. Белѝте и непослушанието идват по-късно, винаги като следствие – най-вече на родителското поведение, но и на естествените етапи от развитието на детето.
Напълно в реда на нещата е до вчера послушното дете да започне да казва ясно „не“ и да тропа с краче.
Това е неговият начин да покаже на света и родителите си, че вече не е като плюшена играчка, а истинско, мислещо, отделно същество със свое мнение по важните въпроси като яденето, обличането на якето и избора на играчки.
Обикновено в такива ситуации родителите попадат в порочната игра на нерви, в която всъщност няма победители.
Или родителят се предава и губи авторитета си като омеква или детенцето се разплаква и се примирява да потисне собственото си желание само и само мама да спре да крещи.
Ако обаче само за секунда успеете да потиснете желанието си да се наложите, ще си дадете сметка, че детето ви не ви прави напук, то просто има различни от вашите желания.
А това е съвсем, съвсем естествено.
За да избегнете бурите – може би не всички, но поне голяма част от тях, вместо да крещите, прегърнете детето си.
Още преди то да се е изнервило, преди вие да сте повишили тон и мирът вкъщи да е отишъл по дяволите – прегърнете го.
Това ще го успокои, ще ви помогне и на вас непосредствено след това да му обясните спокойно защо не може да излиза по сандали в снега и ще ви помогне заедно да се измъкнете от една ситуация, в която, както вече споменахме, няма победители.
Има и друг, много класически случай, при който децата започват да се държат зле – когато искат да привлекат вниманието на родителите си.
Склонни сме да не обръщаме внимание на едно послушно и потънало в играта си дете.
Не го хвалим, не го поощряваме, не изразяваме удовлетворението си от добротата му. Едва ли не го приемаме за даденост.
В мига, в който нещо се счупи, бумне, по-малкото дете се разплаче или нещо се разлее, всички налични родители скачат и започват да търсят сметка от детето какво се е случило.
Децата бързо виждат тази зависимост и започват да я използват когато искат да прекарат малко време с мама и тати, било то и ако трябва да ги слуша как му се карат.
Не можем да ги виним, нали!
Затова и прегръдката е много по-добрият отговор от караницата. Разбира се, не и преди да сте обяснили ясно, че чупенето, биенето и прочее агресивни постъпки не са добри. Но не с много думи и винаги последвани от силна прегръдка.
Децата ни имат нужда от нас по пътя си към израстването. Нека не им обръщаме внимание само когато трябва да им се скараме за нещо.
