Мамин сладък

Мамин сладък
Снимка: Thinkstock

Мария Николова

"Мама знае най-добре!" – тази фраза би могла да звучи прекрасно, ако си на 10, но ако девизът важи с пълна сила за мъж в разцвета на своите 30 години, стой настрана от това момче. Най-вече в емоционалните обвързвания!

Не, не защото той не е привлекателен, интригуващ и чаровен господин. Напротив! Често "синовете на мама" всъщност са мъже на високи позиции в кариерата си и обществото, което автоматично ги поставя в графата "добра партия". Ала точно тази привидно изглеждаща "апетитна хапка", на практика е едно непораснало момче. И няма смисъл да правиш опит да си играеш с него на любов, когато той е способен да играе единствено в пясъчника...

Ще ви разкажа следната история. Никога не бих могла да забравя съседката от горния етаж – леля Марта. Въпросната леля Марта имаше, досещате се, малко момченце - Данчо. В някакви бледобежoви мои спомени тази двойка майка и син бяха неразделни. Честно казано, не помня да съм виждала това дете да общува и играе със свои връстници, преди да стане ученик.

Въпреки това, годините минаваха и като страничен наблюдател и същевременно техен познат, виждах как контактите със съученици и приятели на подрастващото момче са ограничени до минимум. Майка му, леля Марта, често оправдаваше социалното му "затъмнение" с факта, че е вдигнал температура и трябва да стои вкъщи, оздравявайки под нейните благи грижи.

Данчо се превърна в Даниел. Порасна, стана тийнейджър, а после и атрактивен младеж, ала никой не го бе виждал да излиза навън с друго живо същество, освен с неговата майка, за която той бе най-специалното момче на света.

Настъпи преломен момент, в който "маминият син" трябваше да стане студент и да се отдели от семейството и дома. Въпреки годините, които бе прекарал самостоятелно и кариерата, която бе започнал да гради, в крайна сметка той се върна. Върна се в родния град, в родния дом, при родната си майка. Никой не знае дали завинаги. Единственото сигурно нещо е, че в момента именно този "мамин сладък" е на 28 години и живее с майка си.

Всички бяха наясно от какво всъщност е "боледувал" малкият Данчо през годините. Страдал е от прекалената обвързаност с фигурата на майката, с която го беше заразила самата тя. А безграничната отдаденост на майката-орлица към нейния син е способна да влияе така, както софийските тополи действат на Джон Бон Джоуви – нездравословно и пагубно.

В ученическите и студентските си години "на мама момчето" бе имало немалко ухажорки, тъй като околните единодушно признаваха колко лъчезарен и симпатичен младеж е той. Въпреки това, нито една от потенциалните бъдещи невести не бе достатъчно достойна да заеме престижното място на негова половинка и спътница в живота.

Защо ли? Защото вероятно никоя не бе успяла да направи "маминото синче" дори и наполовина толкова спокойно, удовлетворено и щастливо, както би го направила неговата любима... майка! А не е ли навик удоволствието от живота?

Мъжете, които биха могли да бъдат сложени под знаменателя "мамин сладък" (колкото и да не обичам да поставям хората в категории), са свикнали да се чувстват добре единствено в компанията на майките си и няма как да усетят сигурност, пълна подкрепа или да се доверят на друга жена освен на нея. Всъщност те са едни деца, които никога няма да се развият емоционално - точно като Питър Пан, който отказва да порасне.

За разлика от приказката, в която Питър Пан заедно със спътницата си - феята Камбанка, отлита за страната, в която остава дете завинаги, историята на "мамините сладки" момчета не приключва никак розово. Те губят възможностите си да бъдат пълноценни мъже, губят шансовете си да изживеят любовни вълнения и дори да имат незабравими приключения с приятелска компания. И най-вече губят детството си, защото то не е безгрижно и вълшебно, каквото би трябвало да бъде.

Тук е редно да поставим границата между мъжката благодарност и признателност към личността на жената, дала му живот и отгледала го, и болезнената зависимост и привързаност на сина към майката и обратно.

Казват, че мъжете обичат истински една единствена жена през живота си и това е именно тяхната майка. Аз обаче вярвам, че думата "майка" може и да не звучи толкова обсебващо. Колкото и да ги виним за това тяхно отклонение, не бива да подценяваме факта, че именно ние също сме или ще бъдем майки и от нас зависи дали синовете ни ще се превърнат в глезльовци или истински мъже. Че ще го обичаме е ясно и в двата случая...

И най-малкото сладко момченце става мъж един ден. Дотогава трябва да му се даде възможност да израсне като пълноценна линост, в която след 20 години ще се влюбват девойките. Точно както ние сега се влюбваме в нечии синове.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти