На 8 март празнуваме жените – майки, любими, сестри, приятелки. Жената е вдъхновение за поети, писатели и художници от векове. Нейната сила, нежност и красота са родили едни от най-вълнуващите стихове в литературата.
По повод празника събрахме 8 красиви и вечни стиха за жената, които ни напомнят колко много светлина носи тя в живота ни.
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Дамян Дамянов
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете, душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,душата ми се моли...Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
КАК ТРЕВОЖНО Е ДА СИ ЖЕНА
Блага Димитрова
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност — срещу изменчивия вятър,
нежност — в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш —
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш —
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.
МАЙКА МИ
Иван Вазов
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
ПРОЩАЛНО
Никола Вапцаров
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън, на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.
ДОБРОТА
Петя Дубарова
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
КАКВА ЖЕНА
Евтим Евтимов
Каква жена,каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за званар?
Пред такава хубава жена
сътворена от магия блага
ангелското ми сърце призна
че глава човешка се залага...
Колко огън,колко нежен плен
има в двете и очи небесни.
Господи,дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни....
ТИ МАЙКО
Е.Багряна
Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.
В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.
Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно
пазиш ни и днес от зло.
За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.
Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България —
туй в сърцата ни дари.
Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим
и горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим.
МАМО
Дамян Дамянов
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!
Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.
Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
Честит празник, прекрасни дами! Продължавайте да блестите! И не спирайте да бъдете сила, нежност и вдъхновение! - Екипът на Edna.bg
