За книжките и хората

За книжките и хората
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Ние сме тези, които търсим. Препускаме напред във времето, срещаме хора или се разделяме с тях. Пътуваме във време-пространството, търсейки своите поуки за живота. Действията ни водят до последици, така че с опита се учим да правим избора правилен.

Преди два дни се завърнах от дълга обиколка на няколко града в България. Мой спътник беше поетесата Маргарита Петкова, с която сме съавтори на две книги и целта на турнето беше да се срещаме с хората по места, да им почетем от нашия поетичен диалог и да си поговорим с имащите отношение към словото.

Чувствахме се като събратя на Джордж Милтън и Лени Смол от незабравимия роман „За мишките и хората” на Джон Стайнбек. Литературните герои пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа, мечтаейки някога да имат собствена ферма.

Ние двамата – до голяма степен осъществили мечтата си, написвайки две книги за любов, които хората искат да чуят и да притежават. Няма по-голяма радост от това да се чувстваш полезен и да подклаждаш надеждата, че все пак всичко ще бъде наред.

Любовта лекува.

Докато пътувахме от град на град, имах възможността да видя с очите си как се променя страната. Някои градове стават все по-хубави, други остават все така занемарени, но хората навсякъде еднакво проявяват неподправен интерес към литературата и това е най-важното!

Припознават се в лирическите герои, думите се превръщат в поводи за запознанства и срещи помежду им. Книгата винаги е мощно любовно оръжие.

Хората са различни не само по своята същност. Те са различни и според мястото, което обитават.

Онези от тях, които живеят непрестанно с поривите на вятъра над Каварна край морето, притежават самобитност, която ги отличава от тези, които заспиват с безбройните светлини край Дунав в Русе. Но всички те имат еднаква нужда да четат, да задават въпроси и да се влюбят.

Аз ще запомня всеки техен жест и ще запазя всеки малък подарък, който са ми дали за спомен. Цветята, разбира се, ще увяхнат, но ще останат в сърцето ми завинаги.

Благодарността към читателя никога не може да бъде достатъчна.

В нашата малка страна очалгачаването продължава да се вихри с пълна сила. То е в книжарниците, в изложбените зали и в синеплексите на огромните молове, с които демокрацията ни сдоби. Неговата мисия, обаче, никога няма да бъде изпълнена. Защото нищо не може да убие нито самата любов, нито инстинкта ни да проявяваме обич и състрадание към другите.

Хубавите книги не само дават надежда. В живота всеки Джордж Милтън има своя Лени Смол. Книгите, а и изкуството изобщо, придават онази магия на живота, без която нашият свят би бил твърде скучен.

Доброто винаги предстои. Дали то ще се случи пред погледа на Светата Богородица в Хасково или под внушителния монумент „Създатели на българската държава” в Шумен няма никакво значение.

Гласът на хубавите книги достига навсякъде, където трябва да бъдат чути.

Прочети още: На четящите хора, с любов

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти