Всички пазим най-милите си спомени от детството в паметта си, а много от тях са свързани с любимите ни баба и дядо. С онези дълги, безгрижни лета на село, когато лятото сякаш е вечно, дните са винаги слънчеви, на масата винаги има розов домат от градината или топла баница. Онези дни, в които с баба и дядо сте си най-близки и вечер ти разказват истории от своята младост. Именно тези моменти са най-скъпото, което винаги ще пазим като истинско съкровище.
Затова днес споделяме с вас един разказ на Елеонора Бойчева, който ще ви върне в детството и със сигурност ще ви трогне и просълзи.
* * *
- Бабче, вярваш ли в Господ?
- Вервам.
- А в ада и рая?
- Вервам.
- Ама, там на небето.
- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.
- В душата вярваш ли, бабче?
- Вервам. И у леба - душа вервам.
- На колко години си, бабче?
- 98.
- Какво е щастие за теб, бабче?
- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.
- Какво е ревност за теб, бабче?
- Немане на работа.
- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?
Говорим си за...
- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.
- Обичала ли си го?
- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?
- Ми много са…
- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.
- Дай ми некоя мъдрост, бабче.
- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.
- Я ми кажи любим спомен от детството ти.
- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!
- Бедни ли сте били, бабче?
- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.
- Кой клас си завършила?
- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.
- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?
- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.
- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?
- Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.
- Хубава мома ли беше?
- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.
- Гримове ползвала ли си?
- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.
- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?
- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.
- Какви ястия обичаш най-много?
- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.
- Разбирате ли се с комшиите?
- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.
- Кафенце обичаш ли?
- Обичам. С бисквити. Да си топим.
- Приятелки имаш ли?
- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.
- Кога си почиваш?
- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.
- Кое ти е най-любимото от селския живот?
- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.
- От какво се страхуваш много?
- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.
- Обичам те много, бабче…
- Па къде, че одиш да ме не обичаш.
- Ще се видим някой ден, бабче.
- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.
- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.
И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.
Прочетете още:
- „Любовта ми към теб е вечна“: историята, която ще ви трогне до сълзи
- Не остарявай, любов! Как edna възрастна двойка облече отново сватбените си дрехи 70 години по-късно
- Писмо до бъдещите ми снахи: как майка на три момчета трогна жените по света
- Любовните съвети на нашите баби и дядовци, които трогнаха цяла България
- Истинската история на прегърнатата възрастна двойка от филма "Титаник"
- Да се будите 50 години един до друг - това е любовта
