Днес ви предлагаме доза поетично вдъхновение с това прекрасно стихотворение:

***

Пътят до тебе

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Вдъхновете се още:

• "Не искам много, за да се усмихна - едни очи, които ме обичат, едни ръце, в които да притихна"
• "Орисвам те да ми се случваш през всички бъдещи животи..."
• "И защото все ми липсваш, си отидох. Нищо, че разплаках Любовта..."