Притча: "Няма по-голямо зло от това да разделиш две души, които се обичат"|Edna.bg

Притча: "Няма по-голямо зло от това да разделиш две души, които се обичат"

19.03.2018 09:56

Днес искаме да ви запознаем с една притча с неочакван край.

Притча, която ще ви даде отговорите, от които се нуждаете. А въпросът, който трябва да си зададете е... кое е най-страшното нещо на света?

***

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как.

Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:

- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.

Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.

Говорим си за...

Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца.

Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:

- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?

- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.