При един мъдрец дошла млада, красива девойка и цялата била обляна в сълзи.
- Какво да правя? - През сълзи попитала тя - Винаги се опитвам да се отнасям добре с хората, никого не наранявам, помагам с каквото мога. Но често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и иронични усмивки. Дори някои се отнасят открито враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Консултирайте ме какво да направя!
Мъдрецът погледнал с усмивка и казал:
Притча за приятелството и думите, които раняват като нож
- Свали дрехте си и се разходи из града така!
- Полудяхте ли ?!
- Ето, виждаш ли! - усмихнал се отново мъдрецът. - Да покажеш голо тяло пред хората се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е отворена като тази врата. Всеки, който пожелае влиза в твоя живот и вижда твоите достойнства като отражение на собствените си пороци. Така той започва да се старае да те обиди, оклевети, унижи. Не всеки има смелостта да признае, че някой е по-добър от него.
Притча: Помисли добре, в кой списък си ти?
Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как разцъфват пъпките им, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете - откривай сърцето си пред хората бавно и незабележимо.
Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да правиш добро за него. Момиче, не хвърляй бисерите си пред свинете!
Древната притча на индианците чероки за двата свята във всеки от нас
