Идеологията "Спартакус" или правото на другия да бъде себе си

Дим Дуков в специална фотосесия за сп. "Егоист". Графичният дизайн на снимката е дело на Гергана Михова
Снимка: сп. Егоист

Михаела Петрова

Никога няма да забравя така наречените "години на Спартакус", независимо че въобще не бях от честите посетители на клуба. Достатъчно беше да знам, че съществува място, където свободата на другия да бъде себе си, беше уважавана.

Много държа да уточня, че това не беше дискотека за хомосексуалисти, а една друга култура, за която тогава само бяхме чували и чели в западните лайфстайл списания, но не я познавахме. Нещо като Corecom-а на взаимоотношенията.

Това беше нощен клуб, в който на излизане, към 6-7 сутринта, всички можеха да се закълнат, че векът на толерантността и любовта вече е настъпил. И така... до изтрезняването. Не от алкохола, защото там винаги толкова много се е танцувало, че алкохолът е последното нещо, което е оставяло лош вкус от преживяното.

След вечерите в "Спартакус" обикновено нямаше лош вкус от преживяното. Той идваше после, когато отново приемеш другите си, "нормални" роли, в които а) полът има значение; б) спомняш си, че има цели групи хора, които имат непоносимост към различни възгледи; в) социалните и финансови различия отново спускат своите бариери между същите онези хора, които заедно са се наслаждавали на еуфорията от свободата.

Въобще, първите заведения в София с еротична програма или за по-широко скроени хора, бяха направени от културни и грамотни българи, които освен това бяха живяли достатъчно дълго в чужбина, за да създадат интелигентни места за забавление, където ниските страсти просто нямаха място. Не е чудно, че нямаха дълъг живот.

И все пак, иска ми се да вярвам, че оставиха духа си...

Въобще не е случайно, че "Спартакус" беше открит, когато беше създадено и списание "Егоист". И двете бяха създадени от хора, които принадлежаха на онова, първото поколение на демокрацията, което беше на адекватни години да създава своите места, своите списания, своята култура, да прави всичко възможно да живее по онзи начин, за който мечтаехме, докато все още ни приемаха за пионерчета и комсомолчета, а ние ходехме да си купуваме на черно плочи на Pink Floyd и Jesus Christ Superstar от далавераджийчетата - проводници на западната попкултура около Магура (едно кафене близо до НДК).

Точно в онези години, от време на време, купувахме и по някое западно списание, което си предавахме като книга от библиотека - срещу подпис и дата за връщане, за да четем настървено за G-точката, оргазма и текстовете от типа 10 начина да го възбудиш... всички тези неща, които вече са интересни само на подрастващи тийнейджърки. Но в крайна сметка, и ние бяхме тогава подрастващи тийнейджъри и нямаше къде другаде да четем за това, че има хора на света, които се интересуват от културата на взаимоотношенията.

В тези списания имаше и едни симпатични текстове, в които разни жени и мъже разказваха преживяванията си, включително от подобни нощни клубове, където искахме веднага да отидем, но просто нямаше как. Ето това, четящото и любопитно поколение създаде и предаването "Ку-ку", и списанието "Егоист", и нощния клуб "Спартакус".

В онези години и отношенията ни бяха по-лесни. Не защото бяхме по-млади. А защото се чувствахме съмишленици. И защото знаехме, че това пространство позволяваше да преодолееш собствените си табута, не като ходиш два пъти седмично на сеанс при психоаналитик, а ей така, като вземеш близалката от устата на някое сексапилно танцуващо момче и си я сложиш в твоята. Дори когато се наредиш на опашката за тоалетна, която не беше разделена на мъжка и женска.

Само първия път ти се струваше странно, че понякога отвътре излизат двойки във всички възможни констелации. Много забавни социални контакти се завързваха също така на тази опашка.

Спомням си, веднъж, на другия ден след вечер в "Спартакус", отивам на важна бизнес среща и се притеснявам, моето ли ще бъде или тяхното. Обаче като ме покани секретарката в кабинета, едвам изкачахме момичето да излезе, за да прихнем от смях от сърце с моята бизнес среща... Нямаше как да не ни се получат нещата - снощи се бяхме запознали на опашката пред тоалетната в "Спартакус". И дори малко се бяхме поцелували, май.

От вечерите там не се създаваха емоционални връзки и това никога не е било идеята, но се създадоха много приятелства, много съмишленици, родиха се много творчески проекти, и някои съвременни звезди се родиха също. Но ако става дума за интимните взаимоотношения, най-хубаво беше, когато си там с твоето си момче. Нищо по-освежаващо за страстта и толерантността между вас не може да се случи.

Наистина научаваш с кого си имаш работа и понеже ти също си в състояние на удоволствие от себе си, приемането между двама ви няма нужда от думи. То е. Тогава нямаше нужда някой да ни казва, че свободата е любов. То така си беше.

Този материал е специално написан за Edna.bg от Михаела Петрова.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти