Днешното ни поетично вдъхновение говори за любов - онази любов, която ни се случва толкова рядко, че я помним за цял живот и оставя белези завинаги.
***
Понякога е хубаво да съм сама...
Особено във нощи като тази.
Не помня, че ми липсва любовта.
Умея някак си да я създавам.
От въздуха над сънения град.
От лятото, полепнало по мене.
От някакъв измислен звездопад.
От липсата ти по ръцете ми.
От нецелунатите устни. От дъха.
От облата извивка на Луната.
От меката постеля на Съня
и пръстите на галещия вятър.
От мисълта, че може би си там...
Не знам къде, но искаш мене.
От нежността, която ще ти дам,
ако наистина желаеш да я вземеш.
От някаква фантазия ... за нас.
От силата, с която те копнея.
Умея да създавам любовта...
Понеже съм жена, умея...
Caribiana
Добави ни в предпочитани източници в Google
