Малка шепичка живот, прикътала се под пейката. Нефритени, по азиатски дръпнати очи, уж черна, ама не съвсем. Едно мустаче черно, другото - бяло.
Гледа втренчено и уплашено - как да не протегнеш ръка? И онова отчаяно и затрогващо "мяу", което всяко коте го може. Така влезе в сърцето и дома ми - мърляво, кльощаво, с бълхи и кихавица.
Нямаше си име - просто Бебе, докато един ден не "хвръкна" подир досаден врабец - от петия етаж, та върху климатика на съседите от първия. Уплашена, но без забележки - сама си избра името - Нинджа. Вдъхновение за справяне с превратностите на живота.
Когато имаш Нинджа вкъщи, имаш и кой да те буди в часа на тигъра, когато небето розовее и слънцето напира по хоризонта да изплува въпреки облаците и мрака. Една вдъхновена зора, за да е пълен денят със слънчева енергия и добър късмет.
В креватчето две искрящи лешникови очи - толкова обич, толкова доверие - една Надежда на мама, вдъхновение за цял живот.
Момичета, това с уханието на канела за уютен дом, то е мъжкият вариант. Уютният дом ухае на три хубави неща - ароматно кафе, деликатен тютюн, секси лосион за след бръснене. И една топла мъжка ръка за всичко останало.
От Румяна Николова
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!
Добави ни в предпочитани източници в Google
