По пътя към себе си...

По пътя към себе си...
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

По пътя към себе си се движим с усърдието на пчели. Нарамили на гръб всичките си надежди, стиснали в джоба добрите си намерения, вървим право напред към своите малки върхове, които очакват да бъдат покорени. Понякога се оглеждаме в чуждите кошери, защото чуждият мед се услажда повече по презумпция.

До един зависим от своите страхове, затова често завистта изкушава.

Разумът не винаги може да надскочи собствените ни инстинкти. Самосъхранението е най-важното нещо. Собственият кошер на първо място. Закрилата на нашата пчела-майка е приоритет номер едно.

Понякога гоним ветровете, друг път гоним Михаля, но в повечето случаи подобни съревнования са предварително обречени. По пътя към себе си природните явления са само фон. Мислите са по-мощни от ураганите, а нагласата да оцеляваме е в пъти по-разрушителна от цунами.

Спокойствието в една определена възраст има висока цена. За да получим, трябва да даваме. За да оцелее нещо любимо, друго си отива от нас. Няма път без препятствия. Но пък заради тях упражняваме право на избор.

Всеки е един отделен Джак Керуак, но за съжаление животът не е роман – поне собствените ни животи обикновено остават далеч от представата за това. А не трябва да бъде така. Щом има кой да завижда, значи и причината е основателна. Просто трябва да отворим очите си за красотата, за радостта и за доброто. Независимо от изкушенията, които често могат да ни направят лоши в очите на другите, с които се разминаваме по пътя.

Улегналостта не е цел. Тя е състояние, което ни застига по някое време. Докато се осъзнаем, ние сме се променили твърде много, макар да не го признаваме пред себе си. В стареца продължва да палува дете, както в бебето намира убежище бъдеща смърт. Тези неща не се учат в училище, до подобни прозрения стигаме сами с годините, с крачките, които правим.

По пътя към себе си следваме непрекъснатата осова линия на съдбата си и в края на краищата би трябвало да стигнем заслона на благодарността. Защото животът е дар и ние сме длъжни да го изживеем, длъжни сме да извървим пътя към нашето собствено обозначаване в света, който обитаваме.

Важното е да не спираме.

Важното е да отправим взор навътре в себе си, докато изкачваме отредените ни малки върхове. Не трябва да се боим от нищо и от никого. Пчелите са прекрасни създания, но могат и да жилят, ако някой без повод се изпречи на пътя, който винаги ги отвежда към техния кошер.

Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:

Трябва да обичаме!

Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си

Обречени да познаем радостта

Жълтият цвят привлича любовта

Здравословният егоизъм да обичаш

На задния фон нещо ново

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент