Обречени да познаем радостта

Обречени да познаем радостта
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Тъгата винаги е на една ръка разстояние. Не бива да забравяме, че нашите страхове дебнат всеки удобен случай, за да излязат наяве. Животът е низ от противоречия, така че в това няма нито нещо странно, нито нещо лошо.

Оптимизмът, че нещата ще се подредят както трябва, е не просто утеха, а сигурният път към радостта.

Трябва да започнем от себе си. Да се научим да се обичаме, каквито сме и с любов да се стремим към промяната за по-добро. Защото естеството на любовта често се схваща погрешно. Да, нужно е да пораждаме любов в света, но не просто обичайки се един друг. Не е достатъчно да обичаме любимия, приятеля и кучето си.

Съзидателната сила на самия живот се състои в това да приемем самите себе си, да повярваме в собствената си красота, да я видим. Няма значение колко сме мили и сладки, няма значение колко любов носим в сърцата си за света, който обитаваме, ако не осъзнаем величието на собствената си природа. Любовта към другите започва от там.

Естествено е да търсим щастие, успех, любов и равновесие. Липсата на автентичност е тази, която ни кара да се съмняваме, да страдаме.

Понякога ни се струва, че в нас живеят няколко личности без връзка помежду им. Няма ли цялостност, вътрешната хармония и свободата също отсъстват.

Когато проблемите са осъзнати, те престават да бъдат разрушителна сила. Достатъчно е да поискаме да ги решим. Тогава страховете и съмненията отстъпват пред волята да продължим уверено по пътя към любовта.

Всеки преценява обстоятелствата и живота през собствената си чувствителност и потенциал. Ако сме готови за промяна и преодолеем задръжките си, значи ние сме истински жадни за щастие. А какво е щастието, освен радост? За мен то се състои именно в поводите за усмивки.

„Предизвикателството” да живеем и да търсим е риск, но заедно с това е щастие само по себе си. Трябва да допускаме грешки, за да се поучим. Не бива да се сравняваме с другите, защото именно нашата автентичност ни прави такива каквито сме и събужда интереса на другите към нас.

Страховете убиват желанието. Без желанието животът е съществуване в скука.

За всичко е нужно време. Да, времето е измислено от хората, но именно стрелките на часовника са тези, които „измерват“ всяка крачка към себепознанието. Няма нужда да бързаме. Малките крачки са сигурен знак, че все пак вървим напред към радостта и любовта, за която сме отредени. Ако в нас самите не живее любов, няма как да дадем такава на света, а нали в това е смисълът на краткото ни съществуване.

Любовта е увереност. Страховете не ѝ подхождат. Затова не се втренчвайте в миговете на тъга и отчаяние. Действайте.

Всяка секунда време е ценна за радостта. Вярвам, че сме обречени да я познаем.

Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:

Жълтият цвят привлича любовта

В деня на думата "благодаря" - за какво да (си) благодарим

Здравословният егоизъм да обичаш

На задния фон нещо ново

Сто години доброта

Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти