Здравейте! Не знам откъде да започна и какво да напиша, понеже нищо около мен няма смисъл.

Аз съм на 40 години, с 2 деца и 2 висши образования, но не мога да си намеря работа повече от 2 години. Вкъщи имам големи проблеми със съпруга ми, а и без това ми е достатъчно трудно с децата и домакинството.

Поне 10-тина пъти ми хрумваше да скоча от прозореца на 7-мия етаж и всичко да свърши, но си казвах, че има време нещата да се оправят. Къде ли не подавах документи и на какви ли не интервюта и конкурси се явявах, но няма никакъв резултат. Сега има място за една работа, на която бях преди 6 години, но напуснах и се опасявам, че и в момента не е по-добре за мен, понеже там се смениха повече от 5 души и никой не се задържа за по-дълго от 2 години.

Моля ви, помогнете ми със съвет! Ще ви бъда много благодарна, ако знам, че има някой, който мисли за мен и ме подкрепя, а не да се чувствам нежелана и пренебрегната!

* * *

Здравейте,

Веднага ми се иска да ви задам един въпрос: Наистина ли нищо около вас няма смисъл? Нищо? Нищичко? Едно единствено нещо, дори и децата ви? Или например фактът, че сте здрава?

Обобщаването е един от най-вредните модели, на който много често хората стават жертва. Или по-скоро – може би несъзнателно използват, за да влязат в ролята на жертва. Това им носи редица ”привилегии” (съжалението на околните и личното самосъжаление, което е като балсам за егото).

Тези привилегии обаче, са такива само на пръв поглед, защото в действителност ги пращат най-отзад на опашката на живота.

Да приемем реалността каквато е, означава преди всичко да смалим егото – това е позицията, която ни извежда напред и от която можем да започнем да градим различна реалност, на чисто.

Първата стъпка, в която има сила и която съдържа огромно предизвикателство и съответно - жизнеспособност. ”Не съм толкова важен, за да имам такъв голям проблем” е изходната позиция, от която е по-добре да тръгваме, ако наистина искаме да променим житейската си ситуация.

Не омаловажаваме проблема – омаловажаваме егото, разкарваме го, така да се каже и така освобождаваме вътрешно пространство, за да дадем възможност на ”природното аз” да излезе на сцената и да пробва нови варианти, извън матричните.

В книгите на Ивинела Самуилова има дадени различни техники за намиране на работа. Освен това темата е многократно обсъждана и в групата "Животът може да е чудо" във "Фейсбук", а изобилието от идеи - голямо. Конкурс за работодатели, пренаписване на негативен сценарий или влагане на ново (не-проблемно) съдържание в проблема са само част от вариантите.

Бихте могли да пробвате и разиграване с думата ”работа”, например. Извадете от нея колкото се сетите нови думички и ги вкарайте в някакво абсурдно действие. Например „бор, тор, бота”.

Може да напълните една (стара) бота с пръст и тор и да посадите в нея борче. В духа на коледния дух - защо това да не бъде коледната ви елха? Украсете я, проявете въображение, посмейте се с децата, забавлявайте се, изкоренете самосъжалението, създайте нова игрова площадка, кажете си бодро, че ”има смисъл да няма смисъл” и позволете на ресурсите вътре и извън вас да заработят във ваша полза!

Поздрави, Алексей