Направи нещо или бъди готов да загубиш

Направи нещо или бъди готов да загубиш
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Тереза Рут Хауърд е преподавател по класически балет в едни от най-известните и престижни училища в САЩ, сред които "The Ailey School" и балетното училище "Joffrey" в Ню Йорк. Но като казваме "балет", нямаме предвид онова, с което всички сме свикнали. Тереза преподава стил "Баланчин" и една малко по-различна неокласика в балета, която е непозната не само на голяма част от българската публика, но на този етап не се изучава у нас.

Тереза Рут Хауърд за пореден път бе и гост-преподавател на ежегодната пролетна танцова работилница "Dance iT!", провела се преди броени дни в София, а сега ви разкриваме нейната гледна точка относно понятието загуба.

Когато пиша, изпитвам същото чувство, което се усеща при утешаването на малко дете, окаяно заради някаква несправедливост в новия си живот. Бършете сълзите му и се опитвате да го уверите, че нещата ще се оправят, че децата не винаги ще бъдат лоши с него, че парещото ужилване на острите думи ще намалее, че то е красиво отвътре и отвън и че веднъж щом хората разберат това, те ще го оценят и тогава вече всичко ще бъде наред.

Когато обаче започнете своя монолог, в усилията си да утешите детето, откривате, че докато говорите, една тегавина се заформя в гърдите ви, тъй като знаете, че не може да давате такива обещания. Още повече, че знаете, че това, което говорите, трябва да е истина, но не е съвсем така.

Въпреки че не изричате лъжа, все пак сте наясно, че не казвате цялата истина. Постепенно захранвате детето все повече с надеждата, че когато стане на вашата възраст, всички тези неща ще бъдат истина и че това са последните сълзи от този вид, които то е изплакало. Но вие знаете, че не са.

С комерсиализацията на тялото и промотирането на определен начин на живот става все по-трудно да намериш тихо място, на което да може да се концентрираш и да си спомниш кой си в действителност – като опозиция на този, който те кара да бъдеш най-различни други неща. Подобно на непрекъснатата пропагандна продукция на Оруел "1984", това какви трябва да бъдем бива набивано в главите ни постоянно.

Всички ние вече започнахме да чувстваме ефекта от консуматорския модел, който ни кара да вярваме, че единствено и само нашите тела определят същността ни. Започнахме да вярваме, че сме наследствено счупени и повредени и че само даден продукт може да ни направи по-добри, пълноценни, красиви, обичани и това ще бъде така, докато нещо не се случи с него.

Поговорката "Никога не се оценява нещо, докато не бъде изгубено" е толкова защитавана, най-вече защото е всеизвестна истина и що се отнася до тялото, може да бъде илюстрирана по много начини: остаряване, травма, заболяване. Поради много причини, винаги съм се борила с примиряването с моя вид и форми. Аз съм висока, мускулеста чернокожа жена, която не се вписва никъде в парадигмите на формата.

Единственото нещо, което имах, беше гъвкавостта – оказах се гъвкава. С минаването на годините обаче тялото ми начисли много мили в скокове в студиото и на сцената и гъвкавостта ми намаля. Ако през младостта си никога не съм знаела какво значи трудно, сега знам. Движи се, продължавай да правиш нещо или бъди готов да загубиш – това е моята реалност. Това е, на което бих искала да науча и другите.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти