Понякога мълчанието е всичко, което ни остава, то идва, когато думите вече са излишни или просто са слаби, за да изразят всичко, което ни тежи...

***

Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.

Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.

Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…

Ивелина Никова

Добави ни в предпочитани източници в Google