Какво е продуктивна любов и как да я постигнем?

Какво е продуктивна любов и как да я постигнем?
Снимка: Thinkstock

Влюбването. Онези мигове на приятни трепети, които преминават през цялото ни тяло, ум и душа.

Изпитваме силна доза вдъхновение и жажда за живот – да чувстваме повече, да се наслаждаваме повече, да живеем повече – сякаш все по-интензивно и на бързи обороти, жадни за още. Стремим се да не пропуснем нищо от насладата, която носи допирът с другия.

Влюбването е мотиватор. То може да ни накара да надскочим собствените си граници и представите, да излезем извън рамката, която сме начертали в главата и в живота си. Дотук добре.

Какво обаче се случва, когато първоначалната емоция утихне?

Възможно е да се получи отлив и личността да се завърне обратно в рамката.

Най-добрата част от нас, която сме демонстрирали, се сблъсква с онази рутинна същност, която доскоро е обитавала нашето ежедневие. Едната трябва да надделее поне мъничко и да стане водеща, за да се преодолее дълбочината на евентуалния вътрешен конфликт между тях.

И въпросът не е, че най-доброто, което сме извели на преден план, за да впечатлим възлюбения, е нереално.

Въпросът е, че поддържането на най-добрата същност (с която не сме свикнали) във времето изисква много енергия, усилия и воля. Започва основното предизвикателство пред влюбването.

Дали то ще се развие в любов? Дали можем да приемем другия с неговите светлини и сенки и да го обичаме и заради двете? Дали можем да прегърнем неговия реален образ?

Истината е, че не всяко влюбване прераства в любов и не всяка любов започва с влюбване. 

Влюбването е леко и еуфорично, но любовта не е нито лесна, нито съвършена, нито безпроблемна. Любовта е просто любов.

Да, тя е естествена, тя е изначално заложена в нас, но не е лесна. Моментът, в който човек се откаже от илюзията за съвършената двойка, за съвършения живот, за съвършената личност, тогава ще започне да обича много по-цялостно партньора си, живота си и самия себе си. 

Да приемем, че любовта е лесна, означава да отречем необходимостта от това да полагаме усилия за нейното развитие.

Животът се движи, реалността се променя, хората също и в усилията на тази динамичност е нужно човек да полага грижи за любовта, да я разгърне и превърне в продуктивна реалност.

А какво означава да бъдеш продуктивен? Да създаваш, да твориш, да имаш принос, т.е. да внасяш нещо ново в действителността.

Именно с параметрите на продуктивната любов се занимава и известният психотерапевт Ерих Фром. Според него мнозинството вярва, че да обичаш е „проста работа“, трудното идва единствено от намирането на обект на любовта. Фром приема любовта като вътрешна енергия с активен характер. Тя демонстрира човешката сила, но само в условия на свобода.

Любовта „е участвам, а не хлътвам.“

Активният характер на любовта се изразява в способността да даваш, но не жертвайки нещо или пък очаквайки получаване в замяна. Според Фром продуктивната личност възприема даването не като „обедняване“, а като признак на сила.

В самия процес на даване човек изживява своето изобилие, своята мощ, своята пълнота. „Бедният“ човек има ли какво да раздава?

Най-ценното, което една личност може да отдаде на друга, е самата себе си, но не като акт на саможертва, а като акт на споделяне. Само когато личността сподели себе си, е възможна истинската среща с другия.

Ерих Фром извежда няколко характеристики на продуктивната любов:

Те са тези, които я отличават от псевдо-обичта и я проявяват в нейния активен характер – т.е. в способността и да създава.

ГрижаБихте ли повярвали на жена, която твърди, че обича цветята, ако забрави да ги полива? Според Фром обичта е активна грижа за живота и за развитието. Той смята, че смисълът на любовта е да направиш нещо „да расте“. Разбира се, когато става въпрос за любов между цялостни личности, то тогава тази грижа може да се опише като загриженост за живота на другия.

Отговорност – това е състояние, което Фром описва като да „бъдеш в готовност да отговаряш“, да откликваш, да си насреща, когато другият има емоционалната нужда от подкрепа. Отговорността означава, че съзнателно си избрал да се свържеш с друго човешко същество и да достигнете до една цялостност докато запазвате своите индивидуалности.

Уважение – Фром посочва, че коренът на думата, произхожда от латински (respicere) и означава „гледам към“. Той описва уважението като способността да се види личността такава, каквато е и да се приеме и оцени като уникална индивидуалност. Уважението изключва необходимостта да се променя партньора, за да се превърне в това, от което човек има нужда или в обект на ползване.

Познание - Грижата, отговорността и уважението не биха били възможни без познанието, без възможността да усетиш и приемаш човека такъв, какъвто е. Стремежът към познание е свързан с желанието да разгадаеш „тайната на личността“. Но тъй като всеки човек се променя непрекъснато, съобразно събитията и взаимодействията в живота му, то пълното познание е невъзможно. Въпреки това Фром извежда едно друго ниво на познаване, отвъд рационалното. Това е единението с другия по пътя на любовта. Тогава човек опознава себе си и другия, но не чрез ума, а чрез сърцето.

Възможна ли е продуктивната любов? Не просто е възможна, но тя е пътят към истинската взаимност.

Автор: Жени Тодорова, психолог и трансперсонален терапевт

Припомнете си още:

Забрави онзи, който те нарича „кукличка” и се отдай на този, за когото си „съкровище”

Записки под завивките

Поколение отличник

Вкусът на желанията

Опитомяване – да излезеш от дупката

Истината и спестените мръсни чорапи

Здравословният егоизъм да обичаш

На задния фон нещо ново

Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти