Велина Томова
Племето масаи са африкански полуномадски племена, които обитават основно територията на Кения и Танзания.
Харесваме ги, защото живеят в абсолютна хармония с природата, задоволяват се с малко и са последните останали непокварени от заразата на „искам още и още“.
Чистите им души ни подсказват какви сме били ние, хората, и какви можем да станем отново, стига да се вгледаме навътре в себе си и не прозрем най-важната истина – това, което е от значение, са отношенията между хората.
Само те ни правят истински богати, а не притежанията, купени с цената на нерви, усилия и пропилян живот.
Въпреки нелекият живот, който водят, масаите имат изумителен начин за споделяне на лошите новини.
Те винаги ги обгръщат с две добри.
„Семейството ми е добре. Сушата продължава и вече няма какво да ядем. Утре ще тръгна към червената планина и ще донеса вода“.
Забелязахте ли? Макар да става дума за нещо наистина сериозно, от тези няколко изречения не ти засяда буца на гърлото, не оставаш тъжен и потиснат.
А те наистина има от какво да се оплакват.
Представете си, че и в нашия живот, а защо не и в новинарските емисии, възприемем този начин на общуване – да казваме лошите новини винаги заобиколени от две добри.
Едва ли тогава щяхме да сме в дъното на класациите за щастие, много след народи, в пъти по-бедни и злочести от нас…
Добави ни в предпочитани източници в Google
