Първа част на статията можете да си припомните ТУК!
Стари тайни на козунака
В български готварски книги от 20-те и 30-те години внимателно са описани различни тайни на добрия козунак. Освен продукти и технологии тези рецепти включват и някои тънкости - помещението, в което се месят козунаците, да бъде топло и да не става течение, “за да не настине тестото”, маята да бъде с температура 28 - 30 градуса, нито повече, нито по-малко, омесените козунаци да заемат точно една трета от съда, в който ще се пекат, и т.н.
Днес козунакът не е просто задължителен великденски сладкиш. Той е също така и една от атракциите около великденските празници. Почти всяка година някакви сладкари опитват да приготвят огромен козунак, който, ако не бъде вписан в рекордите на Гинес, поне да остави траен спомен за онези, които са го правили, и хората, които са го изяли.
Панетоне
Всъщност повечето европейски кухни си имат по някой подобен като вкус и форма сладкиш, който придава ритуална завършеност на празници като Коледа и Великден. Твърде сходни с козунака са френските кифли бриош, както и немско-австрийският щолен, но най-близо до него на вид и на вкус е италианският козунак панетоне.
Историята на това лакомство също е сравнително нова. Според официалната версия то става особено популярно в Северна Италия след Първата световна война, когато двама милански хлебари, Анджело Мота и Джоакино Алеманя, започнали да произвеждат тези характерни козунаци от леко и пухкаво тесто със стафиди, захаросани портокалови и лимонови кори, ядки и оформени като папски тиари.
По-късно италианската имигрантска диаспора прави панетонето популярно по целия свят и особено в Латинска Америка. Въпреки че същинската му история се простира не повече от стотина години назад, всякога склонната към митологизиращи спекулации кулинарна история се е опитвала да търси корените му далеч по-назад във времето.
Някои откриват негови първообрази още в римската античност, а други се ограничават да виждат някакви подобия на панетоне в картини от XVI и XVII век. Заради характерната му форма на епископска корона в разказите понякога са заплитани и църковници.
Думата panetonne е производна на panetto, което означава питка или хлебче, но това е твърде тривиална етимология за един толкова важен козунак. Красивата му форма заслужава по-благороден произход.
Според една от популярните версии през XV век някакъв благородник от Милано се влюбил в дъщерята на обикновен хлебар на име Тони.
За да спечели сърцето ѝ, той се преквалифицирал като хлебар и създал това забележително по своята чувственост сладкарско изделие. Миланският дук Людовико Сфорца одобрил връзката, а на сватбата се произнесъл ласкаво и за сладкиша, който кръстили Pan de Toni.
Според друга версия сладкишът бил измислен в двора на самия Людовико Сфорца за една Коледа, когато нямало какво да се предложи за десерт. Тогава младият готвач Тони проявил въображение и от наличните продукти създал козунака, който приел и неговото име.
По принцип празникът е консервативна и някак интимна сфера на съпреживяване, в която промените настъпват бавно и почти незабележимо. Но като всяка жива система и той не е защитен от външни влияния. Няма празник, който напълно да е устоял на модата и пазара, и точно тези две могъщи сили са действителните създатели на козунака.
Автор: Ясен Бориславов
Рецепти за козунаци:
Не можеш нищо, ако не можеш да месиш козунак
Най-добрите техники и рецепти за козунак и агнешко
Козунак, който може да направим с една ръка
Добави ни в предпочитани източници в Google
