Времето е разтеглив понятие. Минава бързо, когато ти се иска да е спряло и спира в най-неподходящия момент – докато чакаш своя ред пред гишето в банката например.

Мерено в години от собствения ни живот, времето има неприятната способност да се забърва все повече и повече.

5-те години в гимназията например определено са минали по-бавно, отколкото 5-те години след раждането на първото дете.

5-те години между 45 и 50 отлитали, казват вече преживели го.

А ако питате бабите и дядовците си, ще ви кажат, че целият им живот, в чиито край те вече са, е отлетял неусетно.

Това всъщност не е точно така. Когато се намираш в края на пътя, ти се струва, че всичко е минало бързо.

Струва ни се, че времето лети, защото мозъкът запомня само по-важните моменти от живота, тъй като иначе би се претоварил с информация прекалено бързо.

С натрупването на опит все по-малко неща ни вълнуват дълбоко и остават в паметта ни.

Първото море сам, първата целувка, първата работа, първия успех – помним всичко това. Не си спомняме следващите, защото вече са станали познати.

Когато нещо се превърне в ежедневие, не предизвиква същите емоции, както когато се е случило за първи път.

Ето защо с напредването на живота времето започва да лети все по-бързо – защото натрупваме все повече опит и все по-малко стават нещата, които истински да ни вълнуват.

Рецептата срещу това е много проста. Да се опитвате да запомните възможно най-много малки ежедневни неща.

Именно те са тези, които изпълват дните ни с живот, защото ние все пак живеем между две големи събития в живота си.

И точно този живот, с неговите малки радости и скърби, е важно да запомним. За да сме сигурни, че наистина сме живели.

Водете си дневник

Писането на ръка само по себе си успокоява. А още повече успокоява, ако всяка вечер отделяте по 10 минути, за да опишете деня си – какво ви е зарадвало, какво ви е натъжило, с кого сте се срещнали, какво сте вечеряли.

Когато събитията са все още пресни в главата ви, ще имате си спомняте повече подробности. Запишете ли ги, после ще се връщате лесно към себе си и ще препрочитате най-интересната книга – на собствения си живот.

Водейки си дневник, ще развиете и още едно полезно качество – да обръщате внимание на малките неща. Нали все трябва да има за какво да пишете в дневника в края на деня.

Всеки ден по нещо ново

Хората обичат да се движат по предварително установен график и план. Това им дава чувство за сигурност и контрол. Но безкрайното повтаряне на едно и също всеки ден няма да остави и след от спомен в съзнанието ви.

Затова се предизвиквайте всеки ден -да минете по нов път, да направите нещо различно за вечеря, да се видите с някой, да отидете на място в града ви, на което не сте били...

Така дните ви няма да се сливат и да ви се струва в края на годината, че времето е изтекло без да остави никаква следа за себе си.

Не е нужно да са големи нови неща. Нужно е да имате желание да изпълните всеки един ден от живота си със смисъл.

Всяка година - по нещо голямо

Направете си списък с всичките големи и малки мечти, които имате. От нова рокля до екскурзия до Сейшелите. От разходка по плажа с колело до вечеря на върха на Айфеловата кула. 

В началото (или пък в средата, юли месец е чудесен за пожелаване на неща) вземете решение коя голяма мечта ще сбъднете през следващите 12 месеца. 

Мислете за това, работете за това, събирайте информация, мечтайте си вечер. И записвайте всичко в дневника, разбира се. Накрая, когато мечтата се сбъдне, ще знаете как сте се чувствали по пътя и ще знаете, че времето не е просто отлетяло. 

Така в края на месеца, годината или живота си ще можете да си кажете „Колко много неща направих“.

И ще знаете, че отлетялото време не е било пропиляно.

Добави ни в предпочитани източници в Google