Истината ни намира сама

Истината ни намира сама
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Вярваме в истината. От малки ни възпитават да разчитаме на нея в отношенията си с другите. Да си честен и откровен, е белег за достойнство.

Често, обаче, истината е въпрос на обстоятелства. Тя няма абсолютно изражение. Затова и съмненията, а и страхът, че някой не е откровен докрай с нас, дълго ни измъчва и понякога ни кара сами да създаваме демони за сънищата си.

Крачките, които правим един към друг, имат смисъл само ако първо искрено го желаем и ако се стремим към личната истина на другия. Точката на пресичане между нас са думите, които изричаме, защото те улесняват както приятелството, така и любовта.

Когато сме зaедно, трябва да бъдем себе си. Истината не е дреха, която можем да облечем в определен момент, нито е аксесоар, с който да се закичим. Ако отговаряме на въпросите с въпрос или премълчаваме важните думи, пропастта между нас рано или късно ще стане толкова голяма, че дъното ѝ ще не повлече към себе си.

Чаровният чар на откровеността подхранва красотата наоколо.

Съвестта има нужда от покой, за да дадем израз на най-съкровените си чувства като любов, нежност, доброта и съпричастност. Съвестта винаги предполага друг човек, а стремежът да бъдем откровени и да назоваваме истината определят до каква степен сме в хармония със собствената си съвест.

Истината обикновено е някъде по средата. С трупането на житейски опит разбираме, че няма как директно да я посочим с пръст и да я назовем по име. Трудно разпознаваема е. Като че ли все някак се изплъзва и отказва да ни се разкрие изцяло – като свенливо момиче, което сякаш още никой не е целувал.

Вероятно по тази причина във философията няма общоприето определение за истината и всеки от философите има собствени възгледи и начини да я изучава и интерпретира.

Нито можем да обичаме на инат, нито можем да се влюбим на сила. Този факт ние категорично приемаме за истина и понеже сме убедени в него, можем спокойно да се насладим на моментите, които споделяме с някого.

Когато обичаме със сърцето си, истината винаги е някъде около нас. А ако тази обич е двустранна, няма защо да се тревожим. Съмненията дърпат нощно време крайчеца на завивката само на тези от нас, които не са откровени със сeбе си и заспиват с намерението, че утре ще бъдат обичани на всяка цена.

Любовта никога не лъже. Откровени ли сме един с друг, всичко си е на мястото. Истината не може да бъде сделка, нито можеш да я купиш с пари. Онези, които се поддават на обикновеното желание и не познават страстта, сами избират думите им да бъдат заглушени от крясъците на лъжата.

Всеки живее с мисълта, че неговите решения и постъпки са правилни и в това няма нищо лошо, ако не засяга човека, към когото е тръгнал. Уважаваме ли чувствата на хората, вървящи към нас, те ще ни се отплатят със същото уважение.

Истината ни намира сама. В истината има най-много красота, затова и любовта е тъй зависима от нея. Ако приемем, че в живота въпросите винаги ще останат повече от отговорите, ще се научим и да мълчим съвместно, а това е висша форма на любов.

Прочетете още:

Tя му написа номера си върху салфетка
Очите никога не лъжат
"Проклетата" Жорж Санд
Влюбени по Шекспир

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти