Проклятие е да живееш в интересни времена, както казва Конфуций. Но времената винаги са интересни, независимо от поводите и причините.
Винаги се намира някой, който да разчупи стереотипа на съвремието. Винаги ще има хора, които ще владеят проклятието да променят нашите възгледи за живота.
На днешната дата през 1804 година в Париж, Франция, на този свят идва Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж - баронеса Дюдеван. Не ви говори нищо? Тогава си представете тази дама, облечена в мъжки дрехи сред множеството на лицемерното общество, в което е живяла и творила. Жена, предпочела да подписва своите незабравими произведения с мъжкия псевдоним Жорж Санд.
Писателката с многото любовници, оставила след себе си незабравими романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Тя е именно той, ако трябва да перифразираме заглавието на един от романите ѝ, преведени и на български език.
В деня на нейната смърт Виктор Юго възкликва: „Оплаквам смъртта ѝ, приветствам безсмъртието ѝ.” И наистина баронеса Дюдеван напуска физически нашия свят, но перото ѝ остава вечно. Всичко, подписано с мъжкото име Жорж Санд, ще живее завинаги.
Всъщност тази жена няма как да бъде забравена не само заради многото си произведения („Тя и той”, „Индиана”, „Мопра”, „Орас” и т.н.), но и заради революцията, която Санд е била сама по себе си във времена, когато светът е принадлежал повече на мъжете, отколкото на жените.
С блестящия си усет за пиар писателката не просто се е интегрирала в интелектуалните среди, дотогава достъпни основно за творците от мъжки пол, но чрез скандала и провокацията наистина умело е успяла да насочи внимание към таланта, който е притежавала.
Любовните ѝ връзки с много по-млади от нея мъже, екстравагантният ѝ вид и завидната ексцентричност завинаги променят правилата. Всичко става възможно, макар и не всичко да е обяснимо за пуританите, които са свидетели и на бурната ѝ връзка с гениалния младеж Фредерик Шопен. За полския пианист Жорж Санд се превръща в основно вдъхновение, а за френския романтизъм – в най-изтъкнатия негов представител.
В днешно време е лесно да приемаме различното. След сексуалната революция нищо не ни учудва и нищо не ни е чуждо. Дали защото сме водени от искрени подбуди или от привидна толерантност, днес ние сме свикнали със странното и противоречивото в поведението и в либидото, включително в значението му на творческа съзидателна сила.
Жорж Санд, обаче, още в една друга епоха е доказала силата на творческия си дух, който под одеждите на скандалния травестизъм е имал за цел да покаже на света женската нужда да даваш и да получаваш любов.
С цялото си проклятие на творчески гений Санд наистина е направила времената за своите съвременници интересни. За нас и за бъдещите поколения остават прекрасните книги, които е написала и купищата писма, които е разменила с Гюстав Флобер, защото дори само от тези писма ние можем да почерпим много за живота. Без значение дали четем нейна статия в стар брой на вестник „Фигаро” или някой от нейните разкази или романи, винаги има над какво да се замислим тук и сега.
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
Това също е част от проклятието.
Прочети още от Добромир Банев:
Добави ни в предпочитани източници в Google
