Този текст е за всички деца на 90-те. Те ще се познаят в него, ще познаят ежедневието си, начина, по който се забавляваха, живота на семействата си, всичко…
Защото ние сме последното поколение, което израсна без смартфони и без социални мрежи. Ние бяхме навън, на улицата, зад блока. Играехме на дама и на криеница, не се прибирахме по цял ден, а попивахме слънчевите лъчи и тичахме, докато не се изтощим напълно.
Не се събирахме в нечия къща, за да играем на компютъра или телефона, а се събирахме, за да гледам новата видеокасета, която са взели на съседчето от видеотеката. Още помня как всички плакахме на “Цар Лъв”...
Най-близкото нещо до смарт технология, което притежавахме, беше тамагочито.
Ние сме последното поколение, което прекарваше летата си на село при баба и дядо, а не на ол инлузив в Гърция.
Последното поколение, което играеше от сутрин до мрак на улицата пред къщите, кръстосваше селото на колела, ядеше розови домати от градината и домашно сирене, направено от ръцете на някоя баба.
Ние сме последното поколение, което ходеше на рождени дни в нечий апартамент. Още не знам как малките ни панелни холове събираха над 20 деца. Помня сандвичите от франзела, които ни сервираха майките. Толкова ми липсват онези сандвичи с пастет и краставичка и солетите, подредени в чаша. И соковете степчета с най-различни вкусове. Със сигурност не бяха най-здравословните и полезни, но оцеляхме.
Сега детските рождени дни са в парти центрове или модерни заведения. Децата хапват сандвичи с авокадо, тортите им са веган, без глутен, без гмо и без шоколад. Подаръците им отдавна не са книжка или новата касетка на Слави. Сега са по-големи и по-лъскави.
И като заговорихме за касетки с музика… Липсват ми времената, когато да слушаш ретро чалга не беше срамно, а беше ежедневие. Да, това едва ли е музиката, с която да отгледаш цяло едно поколение, но на нас ни се случи и познайте какво… ОЦЕЛЯХМЕ. И ние станахме хора, интелигенти, образовани, учещи и работещи, създаващи семейства.
И да, повечето от нас отдавна не слушат такава музика, но това не ни пречи да се връщаме носталгично към хитовете от 90-те и да ни се прияждат сандвичи с пастет и краставичка. Особено, когато сме на маса с приятели и се заговорим за отминалите времена. Който е невинен, нека сам хвърли камъка!
Може да обвиняват нас, децата на 90-те за какво ли не, но никой няма право да ни обвини, че не сме се превърнали в добри хора. Защото успяхме, въпреки (или с помощта) на ретро по-фолка, с помощта на това, че общувахме помежду си истински, с помощта на това, че поемахме вината, когато бяхме виновни. С помощта на ожулените ни колене, на счупените прозорци от топките, които ритахме, ако щете и с помощта на латино сериалите, които гледахме с баба!
Този текст е за нас, децата на 90-те! Ние оцеляхме! Ние се превърнахме в хора!
Прочетете още:
- С аромат на печени чушки и детство
- “Ние оцеляхме!” - всички родени между 1950-та и 1990-та трябва да прочетат това трогателно писм
