Животът на човек започва с едно просто вдишване в родилната зала и завършва с издишания от дробовете въздух, колко прозаично…
А колко вълнуващо и богато на краски е житието на човек – раждане, детство, първите крачки, откриване на цветовете и слушане напевния глас на мама и спокойния тембър на татко.
Първото влюбване – история за срещи, целувки, сливане на две души в едно цяло. Работата, която осмисля усилията за себеналагане и реализиране. Непрестанното тичане и бързане... Надпреварата с живота ни правят слепи за малките радости, които ни заобикалят.
Аз обаче се научих да ги откривам всеки ден в чашата споделено с приятел кафе. Розата в ръката на любимия мъж. Целувката и топлата прегръдка на майка ми.
В красивите и признателни очи на сина ми.
В звънкото гласче на любимата ми внучка, която ме прегръща и чака да я взема на ръце. В изгрева и залеза, в морския бриз и в ромона на планинската рекичка, в саксийното цвете.
Щастлива съм, че имам сетивата да намеря красотата на живота и общуването с другите, не търся негативите на ежедневието, те са само факти.
Търся приятелските погледи и усмивките в непознатите. Искам да се събудя в един по-добър и по-щастлив свят, за да си кажа отново: животът не е в броя на въздишките ми, а в миговете които са спирали дъха ми!
От Ваня Цончева
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!
Още от участници:
Най-ценното в живота не е материалното
