„Понякога прочиташ книга толкова специална, че ти се иска да я носиш със себе си за месеци напред след като си я прочел, само за да останеш близо до нея…”
М.Зюсак
Този роман не трябва да бъде четен, а обитаван…
Запомнете името на Маркъс Зюсак, защото това не е просто поредния писател, пишещ за Холокост. Да дадеш ново лице на Смъртта. Да я дариш със свръхсетивност. Да я „облечеш” в цветовете на небето при изгрев и залез. Да не я величаеш и превъзнасяш, а да я покажеш в „работна” среда.
Говорим си за...
Кой най-бързо надушва кръвта?! Възможно ли е Смъртта да бъде съпричастна?! Доколко и поради кого Тя е „обсебена от хората” ?
За Лизел Мемингер писаното Слово е истинския Насъщен.Тя се влюбва до болка в думите. Чете ги, срича ги, диша ги, краде ги, а накрая ги и пише.
Но защо ще и се прииска и да ги убие?! Един мимолетен порив, породен от безумните загуби, които ще променят из основи нейния, твърде крехък свят. Заспиващ по детски, наивно щастлив, а осъмваш като пълен сирак. Няма ги виковете на мама „Saumensch”,няма я твърдата буза на татко, нито сребърните му очи, няма я онази, златната коса на Руди, няма я улица „Химел”, поне не като познатите и обичани очертания…
Чрез метафоричния си език и противопоставянето на образите на Хитлер и евреина Макс, Зюсак постига гротесков ефект от ранга на „ Великият диктатор” /филм на Чаплин, който осмива нацизма като идеология/. Както знаете Чарлс Чаплин не е евреин по произход, но е бил открито ненавиждан от Адолф Хитлер.
В заключение можем да кажем, че не само Смъртта е докосната от съдбите на главните герои от книгата. Едва ли има четящ, който би останал безучастен. Това, което Маркъс Зюсак прави с книгите си, прилича на бомба с хуманен механизъм. Да те задейства е най-малкото. Идва ново стъпало – борба за човешките права на всички хора, без значение от пол, раса, вероизповедание.
Днес искаме да споделим няколко "откраднати" цитата от "Крадецът на книги" ►►►
