Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва, три думи само: "Добре съм, мамо." *

(цялото стихотворение на Петя Александрова е в края на материала)

Годината е някъде в началото на 80-те, аз съм покачена на столче, защото не стигам катедрата, зад която са ме изтипосали в претъпкания с труженички Червен салон на голям производствен комбинат. Рецитирам ясно и прочувствено горното стихотворение. Мама стои на първия ред и плаче, както и поне още 200 жени в салона.

Всяка от тях има поне две деца и днес, 8 март е облякла най-хубавата си рокля от жоржет, ушита при съседката или самиздат версия. Косите са старателно ондулирани и тупирани, носи се мирис на карамфили и "Красная Москва". След музикално артистичната програма се очаква банкет, на който всяка мечтае да бъде тайно поканена на валс или танго от колегата с очилата и сивото поло. Аз съм само на пет години и не разбирам защо това толкова обикновено стихотворение кара майките да плачат.

Стоп кадър!

Мама ме е облякла в червена вълнена рокля с бродерия, донесена от ГДР (Източна Германия) от чичо ми, обута съм в крепнайлонов чорапогащник и държа в ръцете си кокичета, косата ми е вързана с огромна бяла кордела, бретонът старателно сресан настрани. Зад мен се вижда неизменният огромен фикус и маса, отрупана с бонбони "Амфора", домашна торта и лимонови резенки. Това е снимка, на която пише с красив почерк "Честит празник, мамо!"

В колекцията от спомени, която всяка една пораснала вече дама има, днес са ни останали особено скъпите, когато се опитваме да си набавим смисъл и оправдание за това - какво точно празнуваме на 8-ми март. Това празник на майката ли е или празник на трудовата жена?

Празникът, както всички знаем, е възникнал като символ на борбата за трудови права на жените. Tова се е случило на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

Днес се навършват 104 години от първото отбелязване на Международния ден на жената. Но смисълът на неговото празнуване е метаморфозирал до степен, в която той вече загубва реалните основания да бъде празнуван.

На 8-ми март празнуваме желанието си да не работим, да бъдем специални, да ни подаряват цветя, да ходим на фризьор, козметик и спа, да се напием със себеподобни и да зарежем децата при баба им. Всъщност, тайничко си мечтаем за това всеки ден.

Осми март е празник, който реабилитира уважението ни към самите нас. Той е също толкова нелеп, колкото е и Свети Валентин, ако търсим в него само повод да си подаряваме цветя, да ходим на ресторант и да помагаме на безсмислената индустрия на картички, сувенири и всякакъв там подобен кич. Особено по време на криза. Финансова и друга.

Ако искате да празнувате – правете го всеки ден, ако искате да уважавате себе си, майките и околните – правете го толкова пъти, колкото имате потребност. Но не превръщайте осми март в поредното клише, изпразнено от съдържание, защото няма нищо по-страшно от празник без празничност.

А сега, вадете кърпичките, прочетете цялото стихотворение и се обадете на мама. Нали знаете: "Три думи само – Добре съм, мамо!"

* Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи, чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
 

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."

Добави ни в предпочитани източници в Google