Утре отбелязваме Месни заговезни. Празникът е винаги осем седмици преди Великден.
На трапезата днес трябва да има месни ястия.
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки" (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни - период на хранителни и духовни пости.
Векове наред българите, чрез обичайно-нравствени норми на постите, са утвърдили необходимия хранителен режим през годината.
А строгото спазване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване" и „Отговяване". „Заговяването" е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „Отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.
Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка.
В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото За преодоляване на бъдещи трудности.
Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство.
Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд.
Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Добави ни в предпочитани източници в Google
