Див глог питомно грозде не ражда*

Крeмена Димитрова

Кадър от „Антихрист” по Емилиян Станев
Снимка: Николай Бекярски

На театър се ходи като на служба в храм - смирен, готов да приемеш духа в себе си и да преживееш тайнството заедно с другите като теб.

Ако театърът е истински, то със сигурност ще си тръгнеш пречистен и извисен. 

Напоследък в битката за публика и оцеляване изкуството на Мелпомена ни предлага все по-малко такова съпреживяване и пречистване и вместо това заменя тайнството с евтино бързосмилаемо и също толкова кратковременно развлечение.

Струва си обаче, да поговорим за онези примери на случване на театралната магия, които няма да бъдат съпроводени от мащабни пиар акции и реклама, но със сигурност за тях ще се заговори от уста на уста. Още повече, че те са реализирани в извънстолични театри.

Спектаклите, които ми направиха силно впечатление и забиха пръст на театралната карта в Пловдив и Смолян, са върху емблематични български текстове на автори, които дори се учат в училище. Не си мислете обаче, че изборът е направен, за да се вкара апатична и гръмогласна, тресяща се в див пубертет, ученическа публика. Сигурна съм, че задачата на правещите репертоара е била по-сериозна, а на постановъчните екипи - че са били мотивирани от истинско желание и любопитство към материала.

Иначе казано, на сцената оживяват вечните „Антихрист” на Емилиян Станев и „Чичовци” на Иван Вазов – първото в прочита на младата Анастасия Събева, а второто – интерпретирано с майсторство и талант от Петър Тодоров, председател и радетел на изкуството във Фондация „За Родопите”.

Кадър от Антихрист по Емилиян Станев
Снимка: Николай Бекярски

Общото между двамата е дълбаенето в народопсихологията като ключ за решаване на основните теми и послание на театъра, който правят.

Аскетичен и съсредоточен във вечните въпроси за вярата, единоборството между свободата и смирението, в търсене на смисъла на жертвата, борбата и независимостта, е пловдивският „Антихрист” на Анастасия Събева. 

Респектиращо и похвално е, когато толкова млад човек, без много житейски опит, но с чисти и искрени въпроси към устройството на душите ни, се обърне към класиката и не се изкуши от бързата и лесна слава. Ася събира талантлив и отдаден на каузата актьорски екип, който ѝ гарантира случването на онова тайнство, за което говорихме малко по-горе.

В ролите ще видите Васил Дуев, Елена Нацариду, Красимир Доков, Симеон Алексиев, Димитър Банчев, Красимир Василев, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Ивайло Христов, Петър Тосков, Весела Петрова, Джована Кочева и Наталия Димитрова.

За нейната запаленост доказателство са и думите ѝ към спектакъла:

Кадър от Антихрист по Емилиян Станев
Снимка: Николай Бекярски

„Вярвам, че всички нещастия и проблеми на българите в нашия свят, са следствие на същите причини, предизвикали падането на държавата ни под византийско, под турско робство, дори в съвремието ни – под комунистическо влияние. Това е именно заради липсата или по-скоро недостига на вяра... уж вярваме, но винаги се съмняваме във всичко.

Днес мисля, че нацията ни се намира в състояние на морален, духовен, културен... кризис. За жалост мога да продължа тъжното изброяване твърде дълго. Аз имам чувството, че българинът има нужда от национална идентификация, каквато вече не може да намери през футбола, политиката и естрадата, така това се превръща в мисия на изкуството.

В този изключително красив, средновековен и на пръв поглед отдалечен от нашия свят текст, аз видях всички тези така болни за съвремието ни теми и това беше единствената причина, поради която посегнах към него. Ще ми се през една стара приказка да разкажа на днешния човек, че трябва да бъде по-добър, по-вярващ и по-отговорен, за да имаме шанс да съградим по-красив свят.

И макар да нося съзнание, че мислите ми звучат леко наивистично и патетично, вярвам, че през искреното и вълнуващо интерпретиране на тази история, е възможно посланието ни да стигне до зрителите.”

Кадър от Антихрист по Емилиян Станев
Снимка: Николай Бекярски

Можете да гледате „Антихрист” – по Емилиян Станев на 28.01 и 10.02 – в Дом на културата, Пловдив

Появата на „Чичовци” в Родопския драматичен театър, Смолян надали щеше да направи впечатление на някой друг извън чудния родопски град, ако не беше един случайно появил се спор по телевизията. В известно и гледаемо предаване на още по-известна телевизия един бивш директор на столичен театър и актьор, познат повече от сериали и скандали, си позволи да коментира възстановяването на театъра в Смолян като безсмислено начинание. В отговор на това, именно режиьорът на спектакъла „Чичовци”, Петър Тодоров, сподели в социалната мрежа (предавам ги с малки съкращения):

Кадър от "Чичовци" по Иван Вазов
Снимка: Родопския драматичен театър, Смолян

„Защо според мен този спектакъл е нужен на публиката точно сега, както и за смисъла на театъра по принцип.

Театърът е социален феномен. Той събира група хора на едно място, която заедно наживо съпреживява емоция или рационална мисъл, предложена ѝ от сцената. През последните години българският театър, с малки изключения, се лута между пошлия комерсиализъм и елитарното изкуство - като негова ответна реакция. И единият, и другият вид театър не третират публиката като истински приятел, а или ѝ се подмазват, или я обвиняват в безвкусица и простотия и агресивно я неглижират.

„Чичовци 2014“ застава точно по средата. Той е спектакъл, който без да прави компромис с естетическите си качества, застава очи в очи с възможно най-широк кръг публика и директно ѝ поставя въпроси, без да я подценява, или кара да се чувства глупава и неразбираща, или пък емоционално я зашеметява, като не ѝ спестява нелицеприятни истини за самата себе си, точно като истински приятел. Този спектакъл комуникира с публиката честно и открито. Той задава въпроса кои сме ние, българите, в момента, към какво се стремим, от какво сме обсебени, какво не искаме да си признаем, и какво не смеем да изречем на глас. Спектакълът е една сатирична картина на съвременното българско общество, без да е негова евтина илюстрация. Жанрът му се доближава до съвременния комикс, където кратко, точно и ясно героите заявяват кои са и към какво се стремят, от какво се страхуват и кои са техните водещи ценности.

Кадър от "Чичовци" по Иван Вазов
Снимка: Родопския драматичен театър, Смолян

В това намирам смисъла на театъра днес – да се прави не само с ума, но и със сърцето; да въздейства директно, дълбоко и емоционално върху човешките сетива; да общува с възможно най-широк кръг от публика, без да я подценява или потиска, но и без да проституира с нея. Приемам театъра като огледало на обществото, като незаменим и вълнуващ начин на директна жива комуникация между артист и зрител, на обмен на мисли и емоции между тях. Продължавам идеалистично да вярвам, че някъде в този искрен човешки обмен се формулира истината за самите нас и ни помага да вземаме правилните решения в живота ни.”

Гледайте „Чичовци” 28 януари, сряда, 19 ч. в Родопския драматичен театър, Смолян

Намирам ситуацията с нападките и защитата на спектакъла сходна на тази, която описва безспорният класик на литературното и българското възраждане. Нещо повече – отстояването на духовното и неговата защита днес имат нужда от същата апостолска самоотверженост и борба както това е било през ХIX век. Делото на хора като Петър Тодоров и Анастасия Събева има тази функция – да пази и развива духа и да прави тъй, щото да сме по-наясно кои сме и какви сме.

И ако в "Антихрист" имаме среща с високите въпроси, то в "Чичовци", напротив – там се сблъскваме с ниското, дребното, битовото. Едното е увеличително стъкло, а другото – криво огледало на идеята за народното, родното, българското, автентичното, самобитното. Говорим за полет и за пропадане – толкова типични за живеенето днес.

Кадър от "Чичовци" по Иван Вазов
Снимка: Родопския драматичен театър, Смолян

Живот на полюси, народ на полюси, сблъсък на дух и материя, на порив и мерак.

* "Див глог питомно грозде не ражда" - мотото на повестта "Чичовци" от Иван Вазов (бел. ред.)

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

За какво най-много се вълнувате през есента?