Да продължавам ли да бъда щастлива?

Да продължавам ли да бъда щастлива?
Снимка: Thinkstock

Алексей Бъчев

Здравейте, Алексей!

Обичам да се срещам с хора и да чета книги, които говорят за нова епоха в мисленето и в действията. Опитвам се да променя своето отношение към себе си и към света в положителна посока. И много се радвам, че все повече хора мислят по този начин. Толкова е хубаво, че ... чак ми изглежда нереално. Чувствам се много добре, но усещам, че немалка част от околните не ме вземат насериозно. И тогава започва да ме гризе червейчето на съмнението. Ами ако това е някаква световна конспирация, която ни зомбира и ни кара да сме усмихнати идиоти, които реагират на всичко случващо се с: "Много е добре! Имам позитивна нагласа към света!" И тази мисъл леко ме обърква и стресира. Вероятно и в двата случая има външна намеса – едната ме кара да се чувствам добре, другата – да се чувствам зле. А истината да е някъде по средата.

Какво да правя?

Да продължавам ли да бъда щастлива?

Здравей,
Въпросът ти е чудесен, но е нужно да се направят някои разграничения. Ако под книги, "които говорят за нова епоха в мисленето и действията" имаш предвид позитивните послания на ню-ейдж вълната, които разглеждат вселената като рог на изобилието, който, ако достатъчно често медитираме в негова посока, ще започне да пуска всички онези неща, от които имаме нужда като социумни личности, разбирам защо се разколебаваш.

В книгата "Животът може да е чудо" Ивинела Самуилова нарича тези практики, чийто акцент основно е задоволяването, "духовен материализъм". Такова щастие, в подобен контекст, не идва отвътре: то е винаги външно обусловено, а надъхването с позитивна психология в този смисъл е по-скоро повърхностно. То често води до еуфорично състояние, което обаче е като балон, който лесно може да бъде спукан, дори само ако някой ни погледне по-критично.

Ти самата споменаваш, че започваш да се съмняваш, когато околните не вземат твоите позитивни нагласи насериозно. Относно естеството на съмненията ти – аз съм малко далеч от теориите за световните конспирации, но пък наистина, това повсеместно просмукване на карамелизирано-американизираните представи за живота донякъде си е конспирация – най-вече да се изкарат колкото може повече пари.

Съвсем различно е обаче, ако това, което чувстваш, е онова усещане за лекота и радост, което обикновено е признак на вътрешния мир. А вътрешният мир е свободата от тревожността на нашето време – тревожност, отново обвързана с консумеризма, както и с объркаността на хората кое е ценното за тях като човешки същества, а не като потребители.

Това усещане за радост и вътрешен мир, за което говоря, се отличава съществено от позата на "усмихнатия идиот" (феномен на заученото, но недоучено щастие) – то не е колебателно, както тази поза, а е наистина нагласа, стабилна, чийто фундамент е много здрав и се намира доста по-дълбоко в това, което аз наричам "природно аз" – същинският човек, а не неговата опаковка.

Когато успеем да изградим подобна настройка и да я положим на именно тези основи, а не на модата на деня, радостта ни няма как да бъде катурната с краката нагоре от нечий презрителен поглед. При всички случаи ти си голяма късметлийка, че си стигнала до подобно отношение, различно от негативното. Може би обаче трябва да обърнеш внимание на кого, какво и как комуникираш, защото вероятно не всички около теб разбират нагласата ти. В курсовете, които водя, един от принципите е, че не е нужно да отричаме негативизма, но не сме длъжни да го споделяме.

И, да, разбира се – продължавай да бъдеш щастлива – най-малкото е много по-приятно състояние от нещастието.

Поздрави,
Алексей

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти