Често приемаме книгата като самостоятелно, живеещо собствен живот създание. Изписаните между кориците думи често предизвикват у нас всякакви емоции, но какво ли е чувствал авторът на тези думи?
И тъй като сме винаги любопитни и винаги търсим зад видимата страна на нещата, ви представяме едно интервю, от което ще разберете как се създава една от най-успешните поредици романи – тази за Бриджет Джоунс.
Хелън Фийлдинг написа през 2014 третия роман от поредицата - "Луда по онова момче" и има да каже специално за Edna.bg много интересни неща:
Защо чакахте цели 14 г, за да напишете третия роман за Бриджет Джоунс?
Всъщност, през тези 14 години изписах много неща. Но за Бриджет не казах на никого, защото щях да се разколебая. Предпочетох да пиша в усамотение и в тайна от света. А и така всичко беше доста по-изненадващо и приятно за читателите.
Споделяте, че няма биографичен момент в първите две части, но присъства ли в третата?
Често ми задават този въпрос. Това не е автобиография – хората винаги търсят автора в романа му и прилики между неговия/ нейния живот и този на героите му.
Всъщност, всичко е една голяма смесица, защото в романа са включени и мои преживявания, неща, които съм чула, прочела и т.н., докато други са напълно не свързани с мен и моя живот.
Защо избрахте живота на самотна майка за Бриджет Джоунс в новия си роман?
Никога не съм „решавала”, просто си представих историята и, всъщност, оригиналната идея не беше за нова книга за Бриджет – всичко започна с няколко кратки момента.
Но след няколко месеца осъзнах колко би било подходящо да пиша за живота й, ако тя е необвързана. Не мисля, че ако героинята ми беше женена, историята щеше да е грабваща.
С образа на Бриджет Джоунс създадохте архетип, в който се влюбиха милиарди хора по света.
Коя е печелившата ви карта в новото издание и възможно ли е кумирът на необвързаните 30-годишни жени да завладее нов таргет, като този на дамите, приближаващи критическата възраст в живота си?
- Мисля, че все още има някакво предубеждение за жените на 30 или след тази възраст, които все още са необвързани. Нищо не се е променило в тази насока.
За жените между 16 и 20 години трябва да стане ясно, че животът не спира след като станеш на 40. Това е идеята – има толкова много жени, които дори след като навършат 50, също като Бриджет, искат и изглеждат добре, забавляват се, ходят по срещи и не спират да живеят.
Имате ли специално време за писане, или място, където най-добре го правите? Имате ли ваши специални ритуали, свързани с този процес?
Винаги се опитвам да седя на стол, но не обичам бюрото. Винаги го има този половин час, в който изчиствам ума си и се опитвам да избистря концепцията си, а после започвам да пиша и е много неприятно, когато някой ме прекъсне, защото тогава трябва да започна всичко отначало.
На коя част от романа се смяхте най-дълго, докато я писахте?
- Смях се на бележките, които си пишеше, докато беше на среща, частта с модните ѝ грешки, когато децата ѝ се смееха.
„Дневникът на Бриджет Джоунс“ е нарицателно за чиклит (дамска проза).
Но след появата на първата книга този жанр се промени много и то не към добро.
Когато пишете нова книга, чувствате ли се отговорна към високите стандарти, които имаше преди този вид дамска проза?
Предполагам, че напрежението ми относно стандартите беше малко намалено, защото никой не знаеше, че пиша нова книга. През последните години изписах много неща.
В историите за Бриджет всичко трябва да бъде добре конструирано.
Всяка шега идва от реална случка и, например, мъжките шеги са наистина трудни за писане от жена.
Всеки герой има свой маниер, свое държание и речник. Така че, може да изглежда доста леко да напишеш подобна книга, но всъщност, не е никак лесно.
Обожаваме структурата на романа като дневник – най-любими са ни списъците, които Бриджет постоянно прави.
Ако тя трябваше да направи списък, който да убеди българските читатели да си купят новата книга, какво щеше да включи?
В книгата има:
-страхотни и сексапилни млади мъже
-много шеги и забави
-деца
-красиви пейзажи
-места
-романтика
Автор: Елена Пенева
