Животът сам ни среща с когото трябва

Животът сам ни среща с когото трябва
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Преди време, когато все още живеех във "Фейсбук (вече напуснах този виртуален дом), статусът ми "Животът сам ни среща с когото трябва" беше събрал много овации и възторжени мнения.

Въобще не ми се разказваше личната история, която стои зад него, защото е лична все пак. Но след като се натъкнах на айсберг от коментари под това изречение, реших че е редно да уточня - онова, което ме провокира да го синтезирам, беше свързано с приятелствата, а не с интимните взаимоотношения, макар нещата да са горе-долу на същия принцип. Разликата е, че при интимните взаимоотношения придаваме много по-голяма важност на срещата си с някого, независимо дали последствията са приятни, катастрофални, комични, трагични или са станали "просто ежедневие".

Както казва Елизабет Гилбърт в книгата си "Кажи Да" "... която и да е съвременна западна жена на въпроса "Как се запознахте със съпруга си?” ще ви разкаже история, при която подобно на герои от филм или роман, двамата са се оказали неумолимо въвлечени в някакво свое съдбовно приключение. Каквито и да са подробностите, бъдете сигурни, че любовната история на съвременната западна жена ще е изследвана от събеседницата ви от всеки възможен ъгъл и че с течение на годините разказът ѝ или ще се превърне в златен епос, или ще се съхрани като горчива поучителна приказка".

Моите приятелки не падат по-долу от Елизабет Гилбърт по житейски заключения, независимо че не са изследвали тенденциозно целия свят, а собствения си живот с неговите циклични промени в обстоятелствата, връзките и развръзките. Edna от тях, с неколкократна опитност в брака (не признава модела "съжителство без брак", ако ще всеки път да минава през процедурата на развода), винаги се е придвижвала с лекота в онова, което е имала да изживее в своите връзки. И може би е единствената жена, която познавам, от която не съм чувала епични разкази за запознанствата със съпрузите й.

Независимо, че последният ѝ брак съвсем отговаря на определението "съдбоносен". Тя обаче си е научила урока – съдбоносни или не, важното е какво ще изтъчем от тях. Затова и написа под моя статус: "Просто и вярно! Само да се отучим от напъна на всяка цена да превръщаме хора и случки в обстоятелства на живота си! А да си гледаме удоволствието, докато нещата сами си се изтъкат...".

Цитирам я с огромно удоволствие, защото години наред правех точно обратното – постоянно превръщах хора и случки в обстоятелства на живота си. И това ми изглеждаше най-смисленото нещо. Изпълвах се с някаква отговорност към онова, което приемах за "съдбовност" и човек не можеше да ме помръдне от убеждението, че принадлежа на някакви хора и обстоятелства. Всеки, който проявяваше небрежност или не отдаваше никакво значение на знаците на Съдбата, които са ни събрали, беше считан от мен за безотговорен не само към мен, а още по-лошо – към самия себе си.

Искрено страдах за това, че отказва да получи своя шанс за развитие и еволюция като се предаде доброволно на онова, което Съдбата съвсем ачик му показва, че имаме да изживяваме заедно. В метафоричното мазе на моите "първи срещи и странични обстоятелства, довели до тях" имам много буркани с "компоти от знаци". Всички - ферментирали и отдавна изхвърлени поради своя изтекъл срок на годност. И обратното - всички връзки, развили своите качества и аромати с течение на годините като добро бургундско вино, са онези, за които не съм си правила някакви съдбоносни изводи.

Наскоро синът ми попита един такъв приятел: "Вие как се запознахте?". И двамата се спогледахме и установихме, че нямаме никакъв спомен. Но за сметка на това имаме хиляди чудесни спомени от удоволствието да споделяме някаква част от общите си страсти и начин на живот, докато връзката между нас сама се е изтъкавала.

Слава Богу, животът сам ме научи, че Съдбата е по-скоро леконравна в своята мъдрост и проявление, отколкото драматична и взискателна към това да бъдем отговорни към онова, което сами си вменяваме като някакво нейно проявление – като знаците. Като цяло е доста наивно да смятаме, че можем да ги тълкуваме, защото няма начин да видим цялата картина. Другото, на което ме научи животът е, че тя обича да се проявява, когато сме радостни и любящи, а не както винаги превратно е тълкувана – когато се мъчим.

Много по-лесно е да срещнеш някой готин пич, когато си с добро самочувствие, настроение да се забавляваш и нямаш никакви очаквания от приятния флирт, отколкото ако си в депресия, с някаква мъка в душата, без настроение и с очакване да срещнеш принца на белия кон, който да те спаси от тази тежка Съдба. И третото, което Съдбата много обича, е да уважаваш изборите, които си направил от любов към себе си.

Това, последното го научих миналата Коледа по време на вечерята с всички парченца от пъзела на моето голямо семейство, което става "цяло" единствено на Бъдни вечер. Играхме на една игра с въпроси и отговори, благодарение на която прозрях, че макар да не се виждаме често и да не споделяме еднакви интереси и начин на живот, много добре се познаваме. И на едно друго ниво на разбиране и приемане сме съвсем наясно "с кого си имаме работа" и защо взаимно сме избрали да си станем роднини.

Предполагам, че същото се отнася и за всички наши приятелства, любови, дори колеги... Без значение как изглеждат нещата отстрани, в ежедневието или в разделението, независимо от "точките на съпротива", от отговорността или безотговорността към тези отношения, е имало някаква причина да бъдем привлечени едни към други. И тя е "някъде там", в неосъзнатото. Не в онова, на което сме придавали важност. А по-скоро в онова, което сме приели такова, каквото е – като бебе, за което нямаш никаква представа какъв човек ще бъде. Дори когато има пророчество за него, какъвто е случаят, поради който празнуваме Коледа.

В този ред на мисли прозрях, че едно от парченцата пъзел, които могат да сглобят усещането, наречено "любов към себе си" е именно това – да признаеш, да се възхитиш дори, да осъзнаеш своите избори като наистина много добри. Като най-доброто нещо, което си направил за себе си. Дори и най-вече - неосъзнато.

Честита Коледа! Честити нови избори – от любов към себе си. Не забравяйте да сте добре и да вярвате в щастливата си звезда, независимо какво ви се случва. Защото само когато сме добре, животът сам ни среща с когото трябва.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент