Умението да се радваш

Умението да се радваш
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Умението да се радваш е ново за мен. По-голямата част от живота си съм прекарала, съпътствана от една тъга, пулсираща някъде в дълбините у мен. В очите ми обикновено има един тъжен отпечатък, дори когато съм усмихната и като цяло се чувствам добре.

Дълги години дори обичах тази тъга – откривах я в творбите на символистите, в търсенията на романтизма, в творческото поле, когато пиша. Тъгата ми е родила едни от най-хубавите ми текстове. Най-трудното в процеса на раздялата ми с тъгата беше именно паниката, че ако се освободя от нея, няма да мога никога повече да пиша. А писането е моя професия единствено, защото е начин на съществуване, а не работа. Не зная как се живее без постоянно да си записваш нещо.

Забелязах, че когато имам пълноценни радостни преживявания, не ме тегли да си записвам. Те просто са и не могат да бъдат обхванати от ограниченията на думите. Дори няма метафора, която да ги побере.

Преди години един от най-добрите ни журналисти, Евгений Станчев, казваше на младите репортери, че ако сутрин, преди да отидеш на работа, не се ядосаш поне на три неща, не ставаш за журналист. Особено в ежедневник.

Горе-долу същото е и в другите професии, които са свързани с публично писане – ако не си критичен, какво пишеш? Какво търсиш? Какво анализираш? Ако изследваш вътрешната си природа и не се срещнеш със сенките, на практика никаква работа не можеш да свършиш за себе си.

Ето този тип тъга, която е малко екстремна и превръща живота ти в едно постоянно увеселително влакче, в което всеки път преживяваш страховете си, когато се спускаш надолу и помпаш адреналин с високи честоти, за да се усмихнеш накрая пречистен, е начинът на живот, с който сърце не ми даваше да се разделя.

Това беше и причината да се гмурвам в разнообразни емоционални преживявания за далеч по-кратки периоди – колкото да стигна до тяхната дълбочина, да се срещна с вътрешните си демони, да обсъдим какво правим и как да се балансираме взаимно и да се изкача на билото, където има само светлина. Но в един момент това приключва. И тогава не ти остава друг избор, освен да замълчиш и да се наслаждаваш на това да си добре.

Факт е, обаче, че на този етап мога да кажа само, че взаимоотношенията със света стават много по-приятни. Не съм в състояние да кажа как става. Това е врата, през която всеки минава сам.

И все пак, ето някои подсказвания, които може да приемете като ориентир или спокойно да захвърлите в кошчето като "поредните глупости":

• Да си отворен за възможности, без да ги анализираш (това ми беше най-трудно).

• Да си даваш ясна сметка какви са ти предубежденията и достатъчна критичност, за да преценяваш дали ти вършат работа по отношение на това "чувстваш ли се щастлив", когато се съобразяваш с тях. Носят ли ти пари или добро прекарване. Но все пак, нека парите да не бъдат самоцел, за да не отнемат радостта от преживяванията, за които избираме да си плащаме.

• Да не се вкопчваш в онова, което идва в твоя живот, но да го цениш, докато е там. Нищо не е даденост и нищо не е вечно.

• Да осъзнаеш, че си част от природата и нейните цикли, а не от разписанието на влаковете. В природата нищо не умира, не загива и не изчезва завинаги, само се адаптира към условията на живот. Динозаврите може да ги няма, но бактериите са тук със сигурност и ще пребъдат, дори когато хората добият статута, който сега имат динозаврите. Следователно, имаш задачата да използваш по най-добрия начин онова, което е сега и да си готов да се адаптираш, когато то вече съществува под друга форма, която може и да не разбираш, но това не променя характера на съществуването.

• Да разбереш, че няма да спечелиш нито една битка, ако водиш войни. И че няма да ти се налага да водиш битки, ако в себе си имаш мир.

• Да се грижиш за интуицията си, която не мисли и не чувства, а прави. Тя е действие, което синхронизира най-благоприятните обстоятелства и разчиства всички препятствия. Затова най-често не я забелязваме. Ако я забележим обаче, и позволим да ни води, със сигурност ще ни заведе на хубаво място, защото никога няма да има никой на света, който да ни обича и да ни желание най-доброто от нашата висша същност, която ни напътства чрез интуицията.

• Да приемеш, че проявлението дава най-добрите решения и отговори, а не думите и съветите, дори на най-мъдрите и умните.

• Да разбереш, че няма какво да научиш от чуждия живот, можеш да научиш всичко на света само, ако си любознателен към своя.

• Никой друг, освен теб, не може да реши кое е добър секс и каква връзка е подходяща за теб.

• Няма лошо да похарчиш някой и друг лев за онова, което искаш да научиш, за нещата, които ти харесват и доставят радост – музика, филми, храна, дрехи, обувки... за добър масаж, но ще бъдеш на голяма загуба и при това не само финансова, ако плащаш някому, за да те учи как да живееш. Така храниш неговата мечта и цел, не твоята. И доброволно се отказваш от своя собствен живот.

• Онова, което може да научим от някой друг, бил той приятел, гуру или някакъв авторитет, е само принципът, че за всичко съществуват алтернативни гледни точки и това че ги има, може да ви поощри да създадете своя. И да си я следвате, докато не изчерпите преживяванията, които може да ви предложи и дойде време да си създадете нова алтернатива.

• Когато станеш сутрин и си зададеш въпроса: "Какво имам да правя днес?", първият отговор да бъде: "Да съм добре".

• _________________ (попълнете празното място).

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент