Ще дойде ред и на златната вода

Ще дойде ред и на златната вода
Снимка: Instagram

Михаела Петрова

„Когато тръгнеш по пътя, той сам се разгръща” – не знам дори кого цитирам, защото тази мисъл се търкаля с различни думи, картинки и автори из нета отдавна. И както с всички красиви мисли и пожелания, важното е не дали ни харесва, а дали го правим.

По традиция, в първите си текстове от новата година говоря за онези намерения, които пускаме в пространството като празнични фойерверки, с надеждата да осветят годината, която предстои.

Често с тях се случва същото, което става с фойерверките. Избухват желанията в нас, радваме им се, изглеждат толкова реални и красиви, но минават няколко дни, потъваме в рутината на ежедневните задължения и светлинките им изгарят.

 Пробвала съм в живота си всичко. И с желания, и с махване на ръка – оставям се на съдбата си, нека ме води. Мантрувала съм и на тема „да бъде най-доброто за мен според Божията воля”. Да ви кажа честно, взети поотделно, тези компоненти не работят.   А спояващата им съставка се нарича воля.

Обаче не онази рогата, амбициозна воля, която не зачита нищо и тропа по масата „искам”. Волята, която разтваря Пътя, който да ни преведе в мечтания от нас живот, е тихо, смирено и непреклонно постоянство в състояние на пълен вътрешен мир. С включване на трите компонента: искрено желание – намерение, оставяне да те води, вяра, че каквото и да се случва по времена малките стъпки, дори да изглежда разрушително на моменти, е най-доброто за теб.

Например, искам в новата ми връзка или във вече съществуващата да има мир и разбирателство, да се смеем заедно повече, да пътуваме, да имам свободно време за творчество или някакви други женски приятни неща, да има страст и доверие, да не правя компромиси със себе си, за да бъда заедно с някого.  Да си направим хубав дом, да си купим къща на село и да я направим арт-център. Или нещо еко-био. Място за йога и ритрийти. Или тайно наше място, където да се отърсваме от стреса на града. Желанията са разнообразни. Някои статични, други – много подвижни. Зависи си от натюрела.

Снимка: Instagram

Как да се случи? По същия начин, по който добрият коафьор ще ви препоръча да смените цвета на косата си от тъмните нюанси в блонд или актуалния морков. С постепенно, но упорито щадящо изсветляване.

Знаете, някои от вас от личен опит, че крайните мерки с желан бърз ефект, изгарят косата, понякога и скалпа. И след това ви трябват месеци възстановяване, съпроводени със сърбежи, маски за коса, скъпи шампоани и балсами, проляти сълзи, когато косата започне да пада или отказва да застане както ви се иска. Същото е със желанията, избухнали като фойерверки в началото на всяка календарна година.

Никой на света не може да внесе подобрението вместо вас.

Снимка: Instagram

Мир и разбирателство? Полагате всеки ден усилието да водите разговор, който ви е труден. Да изслушвате другия без да се палите. Хубаво е да помним, че  изслушването на близките ни хора без да го приемаме лично е най-сигурният, единствен начин, те да усетят доверие в нас. Знам, че ще чуете невероятни глупости, дори понякога обиди, докато трупани с години неказани думи пробият бента, създал онова, което наричаме „неразбирателство”, но щом веднъж близките ви се усетят в безопасност „да проговорят” без никой да им затапва устата, ще дойде ред и на златната вода. Точно както в онази приказка за Златка, златното момиче. За да устоите до тогава, ви е необходим вътрешен мир и воля, както вече се разбрахме.

Вътрешният мир е главната ни грижа за самите нас. Не часа за фризьор и маникюр. Те идват естествено с потока на самоуважение и себелюбов, който ще се отприщи, когато започнем да изслушваме на първо място самите себе си в тишина. Не е нужно да медитирате, ако не го усещате, като вашето нещо. Но един час, прекаран в пълно мълчание и тишина, без никакво разсейване с телевизия и готвене, върши чудеса. 

Снимка: Instagram

Оставете собствените си хаотични и прескачащи от проблем на проблем мисли да се полутат и ги пускайте, да просветват и да изгорят, все едно са новогодишни фойерверки. В енергийното пространство, където отиват нашите най-красиви желания, отиват и нашите най-големи страхове. И те също имат своя красота – като заревото след пожар. Ако не знаете, че някой е пострадал, като нищо ще го снимате с телефона си като „вълшебен залез”.

Едно и също е полето, в което посяваме страховете и желанията. Надделява онова, в което има по-голяма страст. Когато имаме страхове, правим нещо, за да се защитим, нали така? Всички застрахователни компании просперират от нашите страхове за утрешния ден. Окей, сега е така. Нека го приемем. Единственото важно нещо е да схванем, че принципът е същият и да правим всеки ден нещо за нашите желания. Да им добавяме страст постоянно. Само така, когато дойде падеж за онова, мечтаното от години пътуване, ще се случи, когато сте си купили самолетните билети отрано.

Снимка: Instagram

А любовта към себе си, дори и само с всекидневно самоизслушване, ще посее семената и на партньорство, в което и вие ще бъдете чути, обичани, уважавани и прегръщани с искрена топлина и благодарност. Златната вода винаги идва, особено когато сме търпеливи към реката.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент