Разговорът като секс

Разговорът като секс
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Напоследък съм се отдала на разврат. Правя любов почти с всеки срещнат. Само да ми падне да седнем и да поговорим.

Добрият разговор е точно като много хубав секс. Или като кофти тръпка. Може да тръгне от нещо банално като това да изпием по чаша бира и да завърши с мултиоргазми, радост, вдъхновение, изпълване с вътрешна сила. Може да го мъчиш отляво, отдясно, отдолу, отгоре с всевъзможни техники и майсторлък – имам предвид техники от онези семинари, на които учат хората как да комуникират така че да постигат успех при преговори, вие какво си помислихте?  - и пак да останем с онова усещане за стягане в гърлото, че нещо не ни се получава. И да се измъкнем с думите: „Извинявай, нещо съм уморена, не ми е момента за това”.  

Нали знаете, когато някоя колежка е по-нервна, кисела, постоянно измисля на какви неща, с които да привлече вниманието към себе си, да се доказва, да изисква натрапчиво..., останалите си мислят наум или на глас: „тази няма ли кой да я оправи, намерете ѝ мъж, спешно”. Малко е просташко, но се случва и много интелигентни хора да си го мислят.

Може би защото всички си знаем, че когато човек е емоционално задоволен, е и много по-умиротворен. Става по-чаровен и по-симпатичен. Повече се смее, по-готов е да бъде съпричастен, а не изискващ и мърморещ.

Точно така действа и един хубав, истински и дълбок разговор. След това си емоционално задоволен. Същото е и с хубавата храна с качествени продукти, приготвена с майсторлък – нямаш нужда да ядеш много, не огладняваш бързо след това, ставаш ведър и усмихнат, когато си вкусово задоволен. С което искам да кажа, че ако човек не може да си позволи задоволителен секс в обедната почивка, то е почти задължително да се погрижи за вкусовата наслада.

Моят делник е супер натоварен. Понякога истински нямам време за обяд, а кафето, което съм си купила сутринта, откривам изненадана в 6 часа, хванало „коричка” на бюрото ми. И въпреки това, ако наистина е станало много напечено, ако усещам, че започвам да се дразня на всяко телефонно позвъняване, на всеки нов мейл, на всеки невинен въпрос на колега, си хващам чантата и отивам на обяд. Нищо че е три часа.

В такива дни задължително избирам маниашко място, където и храната, и обслужването ще ми доставят удоволствие. Час по-късно мога да се върна, въоръжена с вълшебната пръчица на вътрешното спокойствие и отново да разплитам засукани продуцентски казуси. Да вникна и да чуя какви са проблемите на колегите, да потърся оптимално решение.

И знаете ли как познавам, че съм готова за истински добра комуникация (или за истински хубав секс, както дойде). Когато някое дете се спре, загледа ме, усмихне се и започне да се закача с мен. Тогава знам, че съм в онази хармония, която прави така, че докато общувам създавам поле на доверие, в което другият може да се отпусне и да му се доиграе. И знаете ли още какво съм забелязала? Когато общуваш по този начин – сам постигнал вътрешен баланс, събеседникът не те товари с драмите си. Ние сме огледални същества.

Откликваме на онова, в което се оглеждаме. Когато ти си добре, и другият започва да се сеща за някакви готини неща, за решения на своите или общите проблеми, хрумват ви чудесни приключения, които да осъществите заедно. Дори когато после ги обличате в скучната дума „проект”. Дори и въобще да не ги реализирате.

Същото е под завивките. Преди години, когато си съжителствах с моите драми, разговорите с мъжете, които са споделяли завивките ми, са стигали високи нива на драматичност. Чудила съм се какво кара такива готини мъжкари да споделят най-големите си болки, да плачат с истински сълзи, да търсят кой да чуе детското стихотворение, което са написали тайно? И в повечето случаи да ме оставят с чувството, че съм повече техният най-добър приятел, с когото могат да правят и секс, отколкото жената, чиито чувства имат значение.

Колкото повече се освобождавах от своята собствена ранимост, колкото повече се научих да се изпълвам с любов към себе си, да давам израз на истинските си чувства, толкова повече забелязвам, че този, с когото избирам да споделям интимните си моменти, се сеща да говори за неща, които го карат да се чувства като „на празник”. А аз се чувствам обичана. Щом заедно празнуваме удоволствието от общуването и собственият си живот, онова, което ни свързва е любов.  

Откакто започнах да превръщам това празнично общуване в навик, то съвсем естествено навлезе и в комуникацията с другите. Постоянно имам чувството, че за каквото и да говоря с някого, в някакъв момент започваме да правим любов. И си тръгваме, засадили в това творческо поле семената на красивите си мечти.

Предвкусвам интересна жътва.

Oще от същия автор:

Поуката от тайните тефтери

"Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност"

Съкровища в емоционалния багаж

Ако мъжете можеха да говорят

Погледни ме... в кванти

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент