Пространство за любовта

Пространство за любовта
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Вече е твърде популярна концепцията, че не можеш да промениш другите и ако искаш някаква промяна, трябва да започнеш от себе си. Чак се превръща в някаква масова религия. На индивидуалността. Дотук, добре. Идеята е, че ако харесваш някакви хора, влюбен си в някого или така ти се е паднало от космическото тото, че имаш роднини, които не харесваш чак толкова, но си свързан с тях, е напразно усилие да ги променяш, защото те не са се появили в живота ти случайно. Ако тръгнем да се променяме, само ще си скъсаме нервите. И всеки ще става все по-голям инат по отношение на онова, което не иска да променя. Ще има жертви, компромиси, чувство за вина, онази серия оправдания, че от грижи за угаждане капризите и потребностите на другите, човек няма време за себе си...

Ако напуснем сцената обаче и скъсаме връзките с онези, заради които в името на съжителството, чувстваме, че правим компромис, също остава едно неприятно чувство във въздуха. Възможно е те да се чувстват изоставени, възможно е и на нас да ни доскучае с толкова много индивидуално пространство. Празно от предизвикателства, които да ни поощряват да правим избора дали да приемаме една ситуация като драма или като дар, който съдържа в себе си ценен житейски урок.

Наскоро един приятел даде едно много забавно и различно от всичко, което сте чували, определение за "хармония". Не се бяхме виждали отдавна, разприказвахме се кой как е и той каза: "Преди години бях в хармония. Случваха ми се неща, които не исках, но се появяваха в живота ми, за да науча кой съм аз. После имаше един дълъг период, в който не ми се случваха неща, които не искам. Станах високомерен. Много неща и хора изчезнаха от живота ми. Сега пак съм в хармония. Много съм доволен".

Докато го слушах, на лента ми минаха сцени от собствения ми живот и истината е, че тръпки ме побиха, когато си спомних моя период, в който не ми се случваха неща, които не искам. Факт е, тогава станах много високомерна. Не чувствах никакво състрадание към онези, които не се справят с някаква тяхна си драма или проблем. Или продължават стоически да поддържат интимни взаимоотношения с хора, които не се отнасят коректно към тях. В онзи период познавах една приятелска двойка, в която след близо двегодишна връзка, мъжът все още твърдеше, че тя не му е сериозна приятелка и флиртуваше откровено с когото му хрумне.

Тя обаче си беше навила на пръста, че той е нейният човек и никой друг. Не можех да я разбера, не исках да я слушам, отказах се да бъда приятелката, с която тя да споделя проблемите си около тази очевидно загубена кауза. И без друго не можех да кажа Бог знае какво повече от това, че няма смисъл да се опитва да го променя и че когато очевидно някой не те иска, няма защо да продължаваш да му се натрапваш. Бях издигнала в абсолютен култ вътрешното си спокойствие и отказвах да участвам във взаимоотношения, които ще ми го нарушат. Много бях доволна от себе си. Факт. Но истината е, че не бях щастлива и ми беше безкрайно и безмерно скучно. Много хора и неща изчезнаха от живота ми.

Приятелката ми се омъжи за този човек и сега са едно от най-симпатичните семейства, които познавам. На него очевидно му трябваше време да свикне с идеята, че има връзка. Което може би означава, че в този живот всичко е въпрос на създаване на навик, а не на някаква кардинална промяна. Имал е човекът дълги години навик да бъде свободен електрон с краткотрайни интимни връзки, някои от които прерастваха в приятелства, други – в служебно кимване на улицата, когато се случи да се засекат. В крайна сметка се оказа, че просто му е трябвало време да се адаптира към това, което не иска, но което е дошло в живота му, за да научи повече за това "кой е той". А за тази цел е нужна жена, която на поведението и думите "ама ние всъщност нямаме връзка", реагираше като на някакви досадни мухи, които нямат отношение към нея.

Още по-интересното е, че никой от двамата всъщност не се промени. Той е доста подреден, обича да се храни редовно и здравословно, тя – безумно разхвърляна и с много слаб интерес към кухнята. Ако го питате него – възможно най-обратното на добра домакиня. Сега, когато отново сме много близки, съм я питала: "Добре де, как издържа в началото? Това бяха повече от две години, в които изглеждахте толкова несъвместими". С типичната небрежност на младо и уверено момиче, каквото тя е, ми каза: "Обичах го". А той, въпреки че от време на време не издържа и ѝ се кара, че е много разхвърляно и няма нищо за ядене, принципно е доволен от брака си и се случва да поощрява приятелите си да се женят с думите: "Хубавото на това да си женен, е че си обичан. И тогава се чувстваш свободен. Иначе непрекъснато си някакъв напънат да те харесват жените".

Това, което исках да кажа с тази история, е че всеки си е някакъв. И във взаимоотношенията помежду си, носим един на друг преди всичко дара на приемането. А то се случва не когато променяме другия, не и когато променяме себе си, а когато създадем пространство на любовта. Особено когато получаваме нещо, което си мислим, че не искаме.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент