Правилата на играта в играта

Правилата на играта в играта
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

"По моите правила ли ще играем или по стандартните?" – чух сина ми да пита своите приятели, преди да се впуснат във вечерния си компютърен маратон.

"По моите правила трябва да приключите в 11", намесих се строго, което моят тийнейджър прие като неуместно налагане на чужд авторитет в неговата игра. Колкото и да е незначителна с баналната си ежедневност тази случка, тя е показателна за навиците ни на възрастни да живеем с усещането, че ако изпуснем контрола върху света на онези, които са ни подръка – семейството, приятелите, любовниците, съпрузите, нещо бог знае какво ще се случи.

Независимо, че се старая да влагам осъзнатост във всяко свое действие и дума, установих, че някои навици да създаваме дисхармония, като приемаме нещата и себе си на сериозно са толкова силно вкоренени у нас, че ги прилагаме механично. А после се чудим откъде ни идват недоразуменията, неразбирателството и неудовлетворението. Разбира се, че можех както обикновено да го оставя в неговия свят и към 11 без 15 мило да напомня да се ориентира към приключване. Но сякаш дяволчето Фют ме изръчка „издразни го в началото на играта, ей така, да не му е спокойно, да не си мисли, че само неговите правила важат”..., което в крайна сметка е изключително неуместно поведение за изграждане на добри взаимоотношения. Не само между майка и дете, между хора въобще.
Абсолютно същото правим в любовните и сексуалните си взаимоотношения. Вълнуваме се повече за контрола, отколкото за играта.

Дори и да приемем условно, че има някакви общи правила, по които се развиват първите срещи, предложенията за годеж и брак, семейния живот с и без деца, раздялата, периодите на адаптация към самостоятелен или съвместен живот, би могло да се каже, че всяка партия шах в емоционалния свят е различна.

Понякога е неравностойна – единият от двамата въобще не умее да играе и се налага да бъде обучаван. Може да бъде вдъхновяващо за кратко, стига човек да има менторска природа или да е склонен да бъде добър ученик, но в общ линии подобна игра е с предизвестен и изнервящ за двамата край. Следва търсене на нови, по-адекватни партньори. Друг път е толкова майсторска и от двете страни, че вместо да бъде удоволствие, се превръща в постоянен стремеж за надлъгване.

А понякога е толкова лесно и бързо да матираш другия, че моментално губиш интерес. Варианти всякакви, но по-важното е, че всеки път това е чисто нова игра и развива нови качества. В повечето случаи, когато са намесени емоции, сме склонни напълно да забравим, че целта е играта сама за себе си, кефът да се забавляваме заедно, а не победата на единия над другия.

Както е ставало дума и друг път, имам много приятели от типа "лоши момчета" – онези, на които всички жени без изключения в някакъв момент се връзват, заради ефекта, който оказват върху тях. И макар в инструкцията за употреба изрично да пише, че те не се държат по учебник, жените често си разбиват сърцата заради тях.

Вместо да научат най-ценния урок – каква е причина за техния магнетизъм, благодарение на който щом се появи някъде, момите се оживяват като сърни на водопой, а другите мъже започват да му отправят  заплашителни погледи.  Големият парадокс е че причината е съвсем "по учебник". Той просто Е.

Харесва се достатъчно, за да не приема отказите лично – много добре си знае, че в упътването на играта, те са съвсем нормална част от правилата. Случва му се непрекъснато да изтегли „"лоша ръка", но какво от това? Играта е игра, майсторлъкът е да продължиш да я играеш. През ум не му минава да намрази някоя, защото е отхвърлен. Точно като героят на Хавиер Бардем във "Вики, Кристина, Барселона" –  което и момиче да се съгласи, винаги е радостен и мил. Може да се каже, че негово мото е: "Никога не казвай пред мен числото "никога".

Та, за Бога, кой не би искал да изживее един хубав роман?

Но успехът му се дължи най-вече на това, че се интересува от играта, не от победата. И абсолютно искрено обича жените.  В  този ред на мисли, никога не му се налага да прави комплимент, който не е истина. Затова и умее да събуди женствеността у всяка с минимум усилия. Не лъже, но и не обещава. Забавлява се. Не за ваша сметка, не го прави за ничия сметка. Единственото, което прави е да играе играта по правилата. А това, че някой не е разбрал, че това е и единственит смислен и позитивен подход към живота въобще, си е негов проблем.

И това, което винаги ме е изумявало  при жените, които са извоювали своята независимост, очертали са свой периметър, не са икономически зависими от мъжа, е че твърде лесно пускат плочата „мъжете вече не ме интересуват” и се затварят в своите си женски неща или в някакво хоби или работохолизъм. 

А когато се усетят, че нещо липсва в картинката, пак се втурват да търсят Единствения, понацупват се, че "няма мъже" и отново се прибират в черупката. Вместо да прочетат инструкциите на играта, която е абсолютно същата като правилата за щастлив живот - да се забавляват искрено, да обгръщат с любов и харизма всяко нещо, до което се докоснат и като част от целия този новопридобит вкус към живота и свободата незабавно да започнат да колекционират обожатели.

Сред тях винаги ще има един по-специален, но той не трябва да го знае, докато не стане съвсем естествена част от живота ви. И това го пише в правилата на играта. Но знам, че никой не ги чете. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент