Смелостта да отстояваме себе си и желанието да дадем всичко на онзи, когото обичаме, дори свободата си... Как се търси хармонията между тези две крайности? 

Понякога... мислено ще си тръгвам... 
ще си вярвам че искам така... 
ще се смея, без теб ще осъмвам... 
сякаш АЗ пожелавам това... 

Понякога... ще се връщам разкаяна... 
Ще навеждам пред тебе глава... 
Сякаш аз съм отново виновната... 
сякаш грешна пред теб съм дошла... 

Но понякога... ще се връщам в реалното - 
ще те търся незрима в нощта, 
ще се спъвам и ще падам понякога... 
и ще плача... но пак ще вървя...

Станка Пенчева

Още поезия: 

• “Бяхме най-близки”, Блага Димитрова
• "Ода за женските сълзи", Мадлен Алгафари
• "Да съм слънчево момиче", Петя Дубарова
• "Направо си жестока!", Добромир Банев
• "За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял..."​​​​​​