Снимка: iStock
Това стихотворение ни докосна, разчувства ни, усетихме го, преживяхме го...
Защото всяка от нас е изпитвала поне един път в живота си тази емоция с някой мъж.
Затова го споделяме с вас, негов автор е Любомира Видева:
Ние с теб сме
като двама пътници,
чакащи един и същ влак
на различни гари.
И влакът винаги закъснява,
поне с двайсет минути
и дори да се качим на него,
ще влезнем през различни врати,
в най-отдалечените купета
и след дълги обиколки
из старите коридори
ние пак ще се разминем.
И на мен не ми остава
нищо друго,освен
да сляза една гара преди теб.
