Тодор Капитанов
Все още не мога да си обясня вълненията в обществото относно споровете за историята ни с Турция и дали този определен период от време да го наречем в учебниците „робство”, „владичество”, „присъствие”, или „съжителство”.
Как е възможно въобще да се въвличаме в този негативен и безпредметен спор? В кой век живеем, че се занимаваме с подобни теми?
Спрете да мислите по български, хора! За тези, които спряха да мислят по български, България вече е на седем континента, а не само на три морета, каквато е мечата на безразсъдните псевдопатриоти.
Всичко това обаче ми дава повод да се замисля относно взаимоотношенията между мъжете и жените, погледнато в исторически план на връзката им. Как бихте определили споделянето на общ дом между двете страни: „робство”, „владичество”, „присъствие” или „съжителство”?
Според мен има няколко етапа, като първият е „съжителство”. Да, съвместното живеене на двойките е голяма крачка, почти равностойна на брак. Чрез “съжителството” мъжът и жената засвидетелстват категорично своята обич и желание да продължат живота си заедно.
И наистина този период е чудесен, защото по време на съжителството двамата правят всичко възможно да накарат другия да се почувства по-добре, по-удобно и по-уютно. Да бъде задоволен във всеки един смисъл, както и да бъде уверен, че това ще продължи завинаги.
По време на “съжителството” всичко е романтично, забавно, наситено с положителни емоции и с онази любов – истинската, чистата, трепетната.
„Присъствието” пък се явява следващата крачка в тези взаимоотношения на мъжа и жената. В този етап двамата не съжителстват по онзи прекрасен първоначален начин, а просто единият присъства в живота на другия и обратното.
Причината за това е фактът, че двете страни започват да се приемат за даденост. Никой от тях не е така пламенно настроен към другия, а по-скоро е насочил вниманието си предимно към себе си. Другият се превръща само в декор на ежедневието, бита, плановете и преживяванията. Неприятно, да.
Нали знаете, че хората не обичат да държат нещата извън контрол, особено когато става въпрос за действията и мислите на половинката им? Това желание за контрол се проявява със засилен интензитет в периода след „присъствието”, когато страните малко по малко започват да губят представа какво се случва с другия.
Така двойката постепенно навлиза в периода си на „владичество”.
Стремежът за владичество не е само от страна на мъжа, както бихте предположили. Жената също всячески се опитва да осъществи контрол. А колкото е по-свободолюбива едната страна, толкова по-устремена да осъществява контрол е другата.
Хората започват да си държат сметка относно посещенията на местата, които обичат, хората, с които се виждат, начините, по които прекарват свободното си време и пр. Неусетно започват да се убеждават един другиго, че „всичко, което правя и мисля аз е правилно, а което правиш и мисли ти – грешно”.
При тези обстоятелства изглежда, че няма път, който да изведе двойката от капана на „владичеството”.
Такава вероятност обаче съществува и тя се нарича „робство”. Това е крайният етап, в която всяка двойка изпада, след като е тествала всякакъв вид теоретични хипотези на взаимоотношенията им.
Робството е най-работещият механизъм, в който любовта може да просъществува. При него всичко е ясно – единият е господар, а другия следва правилата. Приемаш, че е така и всичко е наред с теб и с любимия човек. Няма борба за надмощие, която да е в основата на разрухата на любовта.
„Робство” може да бъде изречено и по политически коректен начин: „партньорство”. Партньорство, в което единият е лидер, а другият го следва и му пази гърба. Да, това е най-устойчивата форма на взаимоотношенията между хората.
Имам една мечта: мъжете да бъдат искрени с жените, когато им предлагат брак. Да не ги питат, паднали на колене, дали биха искали да споделят живота си с тях, а да свалят на колене жената и да я попитат: „Искаш ли да бъдеш моя робиня?”. Така няма да има излъгани занапред.
Има и друго – коя жена не си е мечтала поне веднъж някой мъж да се отнася с нея като с робиня?
Прочетете още от Тодор Капитанов в Edna.bg:
Струва ли си да се преклониш пред жена? Да!
Ругайте повече, за да ви бъде щастлива годината
Жените сте виновни! Винаги и за всичко.
Мъжете никога не казват какви жени харесват
Жените са разкрити: искат онова с трите букви
