Любовта продължава, само сменя посоките

Любовта продължава, само сменя посоките
Снимка: Pinterest

Ако не си познал тъгата, няма да познаеш щастието. Оценяваме трезво живота, когато някой си тръгне от него. Често последният е пръв, а от високо се пада много лошо. Подобни сентенции са доказана истина.

Всъщност, животът прилича на гланцово блокче, от което изрязваме предварително очертани фигурки. Така си въобразяваме, че държим нещата под контрол.

Снегът се сипе като лека тъга след Богоявление. Затрупва колите ни, первазите на прозорците, сънищата... В бялото красотата изпъква с цялата си прелест и ние не искаме това да свърши. Тази тъга носи усмивки и замечтани погледи към всичко, което е зад прозорците.

Снегът опитомява страстите и търпението става осезаемо. За да бъдем щастливи, трябва да опознаем търпението. С годините то само се настанява в душите ни. Сгушено там на топло, то променя лицата ни.

Всяка бръчка е следа, че сме обичали. Вижте лицето възрастната жена, която неотменно продава градински цветя на „Графа“ – насред снежната улица хризантемите обещават всичко, което до момента някак ни се изплъзва. Очите й са по-живи отвсякога.

Любовта винаги продължава, само сменя посоките. Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.

Именно в навиците се крие онова, което може да ни прави щастливи. Останалото е претенция, каквато дори снегът не иска да докосне. Винаги има любов. Всяко нейно съпротивление само увеличава арсенала й от оръжия.

Снимка: Pinterest

Между часовете ние съществуваме в състояние на безтегловност. Настоящето се определя от нашето минало, а всяка следваща секунда е част от бъдеще, което не знаем какво ни крои. Смъртта е точно толкова изкусителна, колкото и живота. Махалото на часовника е напомняне, че още сме живи, че още имаме право да обичаме и да бъдем обичани.

По време на сняг има толкова много неща, за които да мислим. Стихийните бедствия ни отиват. Те са част от планетата, която обитаваме. Планета, която не спира да се върти като детски пумпал върху паркета на топлата стая. Наоколо е пълно с фигурки, които сме изрязали от гланцовото блокче, а съвсем наблизо стои захвърлена ножицата, с която кроим плановете си за утре...

Снимка: Pinterest

Излизам навън. Искам да усещам хрупкавия сняг под тежките си обувки. Бързам. Бързам към ъгъла на „Графа“ и „Раковска“ за букет хризантеми. Трябва отново да видя лицето на старата жена, да се погледна в очите й.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент