Колко пъти си се влюбвала в мъже, които приличат на баща ти?

Колко пъти си се влюбвала в мъже, които приличат на баща ти?
Снимка: Weheartit

Неволно дочух разговор на две млади момчета в метрото. Едното показа снимка в телефона си на другото. Чух: „Пич, тя просто дяволски прилича на майка ти.  Това въобще не означава, че е за теб”.

Хареса ми, че живеем във времена, в които млади момчета, може би студенти или последен клас в гимназията, с ранички и вероятно не особено четящи /поне не специализирана психологическа и философска литература/ знаят онова, за което родителите им трудно си дават сметка. Онова, което се водеше голямо откритие в психологията на Юнг. 

Връзки в преход

Спомних си колко пъти съм си падала по някакви мъже, които по нещо приличат на баща ми. Дори да е нещо глупаво като метална самобръсначка с ножче, което се завива в нея. Или които са увлечени по спортове, по които той се е опитвал да ме запали. Не винаги успешно, но това няма значение.

Снимка: Weheartit

На възрастта на тези момчета вече бях прочела, че Юнг нарича мъжкия принцип в душата на жената – анимус, а женският в мъжката природа – анима. И че според него ние ги прожектираме върху човека, в когото се влюбваме. Вече по-голяма, си дадох сметка и че това обяснява „изтрезняването” – онзи момент, в който вече не си влюбена и казваш: „Това категорично не е същият човек, в когото се влюбих”. Можеш дори да възненавидиш и ретро самобръсначката му и досадните спортове. 

Позволи си да загубиш онова, което познаваш до болка и ще спечелиш

Въобще, колкото и да ни се иска да сме самостоятелни личности веднъж  навършили 18, емоционалното наследство, отпечатано в нашата емоционална памет от родителите, определя изборите ни на партньорство много дълги години наред. И съвсем банално се проявява като привличане и бунт към бащата. Респективно при мъжете – към майката.

Но казусът с майката е малко по-сложен и тъй като това не е мъжки сайт, сега ще го отделя на купчинка встрани и няма да се занимавам с него. На когото му е интересно, може да изгледа повечето филми на Педро Алмодовар. 

Снимка: Weheartit

Сега обаче, когато чух разговорът на тези тийнейджъри, репликата „Това въобще не означава, че е за теб” се заби като пирон. „Как не съм се сетила, независимо колко пъти съм го изживяла?!”. „Кой е за теб, при положение, че в тази реалност винаги прожектираме някакъв анимус или анима върху другия?”. 

И ми хрумна ето това: принципно, е добра новина, че в нас живеят и двете полярности. И колкото по-балансирани са те, толкова по-качествено е усещането ни за стойност. Толкова повече тежест и сила дава на всичко, което правим. Много хубаво е, че идваме на този свят със собствен код, който обединява мъжкия и женски принцип.

Има и такива мъже

Но в периода на отглеждането ни от родителите, нашите собствени анимус и анима се изкривява от характера и нравите на първите пораснали представители на двата принципа, които срещаме в живота си – мама и татко. 

Снимка: Weheartit

Какъвто и първоначален отпечатък да носи нашата душа, той е получил ДДС – данък добавена стойност от външна опитност. Тя се вменява на детето като  правила и убеждения, създавани от хилядолетия. Когато сме млади, може да чувстваме, че това, което виждаме като взаимоотношения, не е нашето. Но колкото повече порастваме и забравяме кои сме и какво е предназначението ни в този свят. Започваме да се съмняваме в това, което не ни харесва и се насилваме да приемем онова, което е общоприето. Накратко, това е историята на всички несполучливи връзки, бракове, проляти сълзи и вцепеняване: „какво пак се обърка?”. 

Нищо не е объркано. Просто, при несполучливите връзки привличаме другия с ДДС-то, получено от избора на родителите ни. В  момента, в който се влюбим, автоматично пускаме прожекционния апарат. И влизаме във филм, в който анимусът в нас прожектира последно сложените емоционални отпечатъци – тези на бащата, когото познаваме. Така покрай хубавото, приемаме и цял куп недостатъци на любимия.

Кога ще дойдат добри времена и за нас

Такива, с които сме свикнали от деца, сякаш са най-нормалното нещо. „Мъжете правят така”.  Когато ни писне, когато моделът започне да се повтаря сякаш безкрайно, стигаме и до „повече няма да се занимавам с мъже”. 

Снимка: Weheartit

Добре, ама все пак има някакви двойки, които са си готини и изглежда някак са избегнали капана на този модел. Как им се е получило? 
Замислих се, прерових файловете на повечето такива двойки, които познавам. И ми направи впечатление следното: онези, които са се справили с премахването на родителското емоционално наследство или са се отделили напълно от семейството си на ранна възраст, около 18-19. Или са се сдобили с чудото на хубавата връзка на по-голяма възраст, някъде след 40-те. 

Любов моя, моля те, не прави всичко за мен

Какво означава това? Спрели ли са по някакъв начин „прожектирането”? Не. Тази реалност е такава, че винаги прожектираме. Но когато се освободим от добавените емоционални клишета на родителите, се свързваме с истинският анимус/анима, който носим в собствената си душа.

Снимка: Weheartit

Той има други характеристики – нашите собствени  и привлича в живота ни партньорство, което пак може да не е някакво идеално според другите хора, но на нас ни отива. Тогава душата се отървава от клопките на миналото, на традиции, които вече не вършат работа и продължава по своя еволюционен път. 

И тогава вече любовта към другия е едновременно и любов към себе си. И така... 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

За какво използвате лятото?