Да имам ли второ дете?

Да имам ли второ дете?
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Преди няколко дни слушах разговор между младичките ми колежки за това дали им се ражда второ дете, или не. Ако изключим всички ограничаващи фактори и обстоятелства, свързани с това "как се отглеждат две деца, като с едно едва смогваме", в общи линии искат. Разбира се, че искат – този инстинкт е неразривно свързан с нашата същност. Знам, че има жени, които въобще не искат деца, но те са си отделна категория.

Повечето майки на едно дете, които съм познавала в живота си, обикновено са искали второ, а понякога и трето наскоро след първото. Когато малко поотраснат, е по-реално да ти мине ентусиазмът.

Какво е онова, обаче което не искат младите майки?

Не искат да прекарват деня си по градинки и в грижи единствено за бебето плюс още едно пораснало дете, плюс таткото. Не толкова заради кариерата. Някои ходят на работа именно, за да избегнат градинките и малко да си отдъхнат от майчинските задължения, а не защото имат някакви неудържими амбиции.

Спомням си, че и аз така си печелех часове за отмяна, когато синът ми беше малък. И тогава работех само на хонорар, но бяха времена без интернет и трябваше лично да се ходи до редакциите, за да си предадеш материала на дискети или както беше в моя случай – напечатани на пишеща машина. Винаги удължавах това време, за да се видя с приятелка или да посетя нещо в обсега на културните и кулинарните ми интереси като журналист.

Сега всички можем да работим от дома си, но можем ли всъщност? Не съществува дете, независимо дали е на една или на 16 години, което да приеме разумно обяснението "мама сега работи, не я закачай". Децата не разпознават нашите важности като значими, за тях това винаги означава: "мама ме пренебрегва". А впрочем, всички знаем, че това означава абсолютно същото и за татко.

Въобще, всички домашни любимци, дори да го разбират с ума си, никога и по никакъв начин не са в състояние подсъзнателно да приемат това, че "мама сега работи" като добър аргумент да бъдат пренебрегнати. Опитайте да не разходите кучето, когато му се пишка, защото работите... знаете какво се случва. Може да сме еволюирали като разум, но емоциите невинаги са перфектно балансирани с тази еволюция.

Втората причина да размислят, разбира се, е чисто битова, финансова, а на едно друго ниво на разбиране – даваща повече поводи за заробване. Заробване с жилищни кредити, заробване с "едното" сигурно работно място, за да се изплащат кредитите... ето този омагьосан кръг. Нежеланието е свързано със страха да рискуваме при положение, че не знаем какво ще стане с компанията, за която майката работи, дали ще може да се върне след това отново там, като цяло – как ще осигури изхранването и образованието на децата.

Съпругът на едната колежка, който много искал да си имат второ дете, решил да я убеди с аргумента: "какво толкова, няма да ходим на почивки". Това не само не я убедило, а направо я разярило. "Не искам да отглеждам стайни растения", отговорила му тя.

Когато го каза, се замислих, че всъщност това е основната причина много жени инстинктивно да не искат да раждат. Причината е икономическа само на повърхността. Дълбоката истина, скрита под нея, е прекъсната връзка на всички нас, в големите градове, със Земята. Замислих се, че хората, които живеят по-близо до природата, въпреки че често имат много по-големи финансови затруднения, са някак по-склонни да раждат повече от едно дете. Като че ли самата връзка със Земята го изисква. Колкото повече тя изтънява, толкова повече избледнява и желанието да се "прераждаме" и "възраждаме" чрез децата си циклично. Опитите да се заземяваме с медитативни техники през 4-5 до 18 бетонни плочи в градските блокове няма същия ефект, като да пипнеш пръстта с ръце и да седнеш на Земята.

И не на последно място, мисля че това се отразява и на сексуалното желание. Все повече има нужда то да бъде стимулирано от визуални стимули, вместо от същата тази енергия на постоянното обновление, която по естествен път идва от недрата на Земята и се влива в нас.

Много родители смятат, че са уморени заради динамичното темпо на работа и неизбежната домашна работа, особено когато се отглеждат малки деца у дома. И по тази причина сексуалният живот най-малкото се разрежда. Или както беше написала веднъж във Facebook, Биляна Макавеева: "Мили моми, всяка нощ преди да се увиете сладко в юрганчето след две питиета за отпускане, поглеждайте нощното си шкафче с любов. След време там ще има термометър и Нурофен, гел за зъбки и биберон, а не Елиф Шафак и презервативи".

Такава е градската ни реалност и всички, които продължават да задават въпроса: а как бабите и дядовците ни са имали по 7-8 деца, нека не забравят, че това обикновено е било на село. Децата са били учени от малки да се гледат едно друго, а също така и да вършат работа. Не са били отглеждани в ясли и детски градини. Освен това, нека не забравят, че тогава не е имало телевизия, интернет и порно. И последно – този свят няма да се върне, така че нека забравим за него. Било е. Променило се е.

Въпросът е какво правим сега, когато масовият случай е от двама души да бъде създаден само още един човек? Вярно е, че планетата е пренаселена, но тази концепция се свързва с неграмотните по отношение на опазване от нежелана бременност региони и общества. Те ще си се разможават.

Чудя се, ние, грамотните какво правим със стайните ни растения? Нямам никакъв отговор. Освен да опитаме някак да се завърнем към живот, по-силно свързан със Земята, без да си губим интерактивните играчки и възможностите, които предлага глобализацията на света. Аз я харесвам и не смятам, че трябва да бъде изгубена. Само ви предизвиквам да помислим заедно какво бъдеще искаме за децата си.  

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти