Толкова много се изговори и изписа за всичко, съпътстващо COVID-19, че не знам какво още може да бъде казано и дали изобщо има нужда да бъде обсъждано. Със сигурност има и други като мен, които вече са се пренаситили жестоко от темата и без да отричаме сериозността (и опасността) на случващото, си мечтаем скоро всичко това да бъде само лош спомен.
Пиша “лош”, но всъщност през отминалите месеци на извънредно положение се замислих, че има и позитиви в цялата ситуация.
Всяко житейско изпитание или катаклизъм носи и нещо добро в себе си, стига да успеем да го открием и да се фокусираме повече върху него, отколкото върху негативите.
Та, и в тази коронно прецакана ситуация виждам различни позитиви.
Специално за себе си мога да кажа, че някак успях да стана по-социална от преди, да задълбоча приятелства и да създам други. Особено с част от съседите, с които друг път се поздравявахме само с кимване на глава, сега вече се знаем по име, работа, деца, апартамент и т.н.
Това може би се дължи на факта, че когато обявиха извънредното положение в Дания (където живея), всички се притиснахме в тих страх към най-близките си, а както на Балканите, така и тук (и сигурно навсякъде по света), комшиите са своеобразно продължение на семейството.
Съседите не си ги избираш, също както роднините, и могат да ти се случат най-различни по характер, но пък се стараеш да ги приемеш с несъвършенствата им и да изградиш добра връзка с тях. Винаги е за предпочитане да си в топли отношения с комшиите, отколкото да не се понасяте.
Та, така и ние в жилищното ни каре изведнъж започнахме не просто да се разминаваме с кимване и усмивка, а да се питаме (от разстояние) “Как сте? Как са децата? А родителите ви? Всъщност, вие от коя страна сте? Оо, колко интересно, аз съм пътувал до там/имам приятели от там” и още, и още…
Опознахме се по-добре, започнахме да си разменяме рецепти, съвети, играчки за децата (защото всички сме семейни с дечурлига) и в един момент усетих как много повече сме се сближили, а с наближаващото лято и поетапното олекотяване на мерките покрай извънредното положение, ще успеем да задържим и подобрим тези приятелски връзки.
Почти същото се случи с още куп други хора, с които се бях запознавала покрай различни поводи, но си оставахме само познати. В последните седмици започнахме да си пишем из социалните мрежи по-активно и да се питаме добре ли сме, как се справя другата страна, има ли нужда от съдействие с нещо и т.н. Започнахме да си споделяме много повече, да откриваме общи черти и интереси, да се уговаряме за барбекюта, пикници и какво ли не, щом веднъж вече сме “свободни”.
С напредване на времето и физическата изолация усетих колко ползотворно ми се отразява това социализиране от разстояние. Започнах да се чувствам приобщена към нова среда, която ми харесва и ме кара да се чувствам по-спокойно и уютно дори в града, в който живея. Отделно идва и уверението, че не си сам, че има и други, които преминават през същото, споделяте еднакви страхове и притеснения, но и заедно откривате решение, помагате си и в един момент се усещате обогатени с нови приятели.
Мисля, че нашето поколение успя истински да осъзнае от колко точно социални контакти има нужда, както и кои са наистина важните неща в живота ни, именно благодарение на COVID-19. В един момент консуматорската ни култура и “закъснявам, нямам време” се изместиха върху нуждата от приятели, подкрепа, от уюта на дома, успокояващия ефект на хобитата и благотворното влияние на преоткриването на себе си, но най-вече – да знаеш, че близките ти и всички любими хора са здрави!
Та, нека се опитаме в тази тежка ситуация да потърсим кои са личните ни позитиви. И най-вече да не забравяме, че след като сме живи и здрави, тук и сега, значи сме добре и постепенно всичко ще се подреди, даже ще бъде по-добре от преди.
