Нашето здраве поглъща все по-голям дял от икономиката и вниманието ни, но не сме в добра форма. Дори когато разрушителната пандемия отшумява, епидемиите от хронични заболявания, затлъстяване, пристрастяване и психични заболявания продължават. Системите за грижа се напрягат да се справят и много от нас се ангажират с тревожно и често неблагодарно търсене на благополучие.

В последната си книга „Митът за нормалното“ д-р Габор Мате предлага диагноза за нашата здравна криза. Проблемът, предполага той, е тежестта на травмата, която хората издържат, както и токсичната култура, която я създава и усложнява. Той "предписва" дълбока обществена промяна, холистични лечебни практики и духовно израстване, подпомагани от психеделици.

Особено любопитна е и тезата му, че жените страдат по-често от автоимунни заболявания, става ясно от предаването "На кафе" по NOVA.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Mel Robbins (@melrobbins)

Скептиците се притесняват, че обясненията на Мате за лошото здраве прекалено опростяват сложна и ненапълно разбрана мрежа от причини и че неговите решения изпреварват научните доказателства, като понякога се насочват към шарлатанство.

Мате е канадски лекар, който се превърна в световна знаменитост в уелнес средите. Наскоро той участва в публичен терапевтичен диалог с принц Хари, в който разговорно „диагностицира“ принца със Синром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD).

Обяснението на травмата

Книгата на Мате от 2018 г. "В царството на гладните призраци" описва случая, че зависимостите произтичат от болката от неразрешена травма, а не от мозъчно заболяване или саморазрушителни избори. Мате съчетава липса на преценка за зависимите с яростно осъждане на общество, което подклажда и криминализира употребата на вещества.

Негова последваща работа, твърди, че ADHD е начин за справяне с детска травма, а не силно наследствено мозъчно разстройство или форма на невродивергенция, за която обикновено се приема. (Мате има три деца, диагностицирани с ADHD, както и той, но отдава това на „емоционалния стрес“ в тяхната ранна среда, включително собственото му родителство.) Тази неортодоксална позиция, която отхвърля генетичния принос към състоянието и го разглежда като свързано с чувствителност към стрес и тревожност, е противоречива.

В "Когато тялото каже НЕ" Мате твърди, че житейският стрес играе роля в различни състояния като рак, множествена склероза и диабет.

За Мате „нормалното“ е мит, защото културата ни е изкривила усещането ни за това какво е приемливо и ни е привикнала към пагубни начини на живот.

Травма и „заболяване от всякакъв вид“

Уместно Мате започва книгата с обсъждане на травмата, неговата основна концепция. Той я вижда по-скоро като преживяване на емоционално нараняване, отколкото като екстремно събитие, както обикновено се разглежда в мейнстрийм психиатрията.

Обхваща сравнително тежка „голяма травма“ – реакции на извънредни събития – но също и „малка травма“, която включва по-обикновени преживявания на стрес и несгоди или дори на „неслучващи се добри неща“.

В популяризирането на тази експанзивна, субективизирана дефиниция, според която „някой без белези на травма би бил извънредно явление в нашето общество“, Мате следва настоящите тенденции, предпочитащи разширена концепция за травма.

Тази промяна е документирана в скорошни проучвания и въпреки че може би привлича желано внимание към разпространението на несгодите, тя също така рискува да размие концепцията, да омаловажи преживяванията на оцелелите от „голямата” травма и да насърчи контрапродуктивното усещане за трайно увреждане от нечие минало.

За Мате травмата допринася за „болести от всякакъв вид“, както и причинява лична фрагментация, откъсване от другите хора, срам, загуба на гъвкавост в това как се държим и отчуждение от настоящето. Начинът, по който се справяме с травмата, изковава нашата личност, която следователно е замесена в податливостта към широк спектър от медицински състояния, чрез имунни и възпалителни процеси.

Мате вярва, че травмата допринася за „заболявания от всякакъв вид“. 

Често, твърди Мате, предразположените към болести хора потискат и потискат емоциите си и изглеждат стоични, свръхотговорни и прекалено съвестни. Тези и други силни твърдения за връзките между личността и болестта надценяват научните доказателства – които обикновено ги намират за малки, липсващи или несъвместими с хипотезата за прекомерна отговорност.

Като оставим настрана личността, Мате предполага, че историите на травми и злоупотреби са в основата на много автоимунни разстройства – случай на склеродермия се приписва на „възпалени емоции“ – по начин, който демонстрира единството на „телесния ум“, разтварящо тирето. Болестта, смята Мате, е системен дисбаланс на целия човек, а не нещо външно, което го засяга.

Холистично здраве

Визията на Мате е почти пророческа, която му спечели много отдадени последователи. Работата му говори за широко разпространено недоволство от състоянието на съвременното общество, здравеопазване и политика и предлага някои мощни корективи.

Вярно е, че възходът на биологичната психиатрия доведе до пренебрегване на ролята на социалната среда и житейските несгоди при психичните заболявания. Също така е вярно, че стигматизиращите възгледи за употребяващите вещества и психично болните често се основават на моралистични вярвания за лош избор и фаталистични вярвания за мозъчни заболявания. Фокусираният върху травмата подход на Мате отхвърля и двете.

Съществува голям интерес към по-холистични здравни грижи, които разпознават емоционалното страдание в (предимно) физическо заболяване и въплъщение на психично заболяване. По същия начин много хора се надяват на вид здраве и благополучие, които ги трансформират, вместо просто да намаляват симптомите им и да им помагат по-добре да понасят непоносимите житейски обстоятелства.

Добави ни в предпочитани източници в Google