Стъпка 3: Доверието отлетя...

В един момент не знаех дали мога да му доверя каквото и да е било, за да не обърне думите ми наопаки. Споделях му все по-малко за деня ми, за да избегна какво може да ми каже. Една вечер го хванах да ми преглежда съобщенията. Извинението му беше, че не казвам нищо и няма как да знае къде съм и с кого съм, защото се прибираме по различно време. Не си бях писала нищо нередно с никого, разбира се. И сякаш от това го заболя.