И двамата принцове променят нравите си, след като се присъединяват към армията и се запалват по военната си кариера.

Едуард, който е обучаван за Кралския флот, е назначен в армията след началото на Първата световна война през 1914 г. Младият принц на Уелс отчаяно искал да бъде на фронтовата линия, но тогавашният държавен секретар по военните въпроси, Хърбърт Кичънър, отказва.

„Каква разлика ще има, ако бъда убит? Кралят има още четирима сина“, веднъж попитал Едуард.

„Ако бях сигурен, че ще бъдете убит, сър, не знам дали съм прав да ви възпирам.“ – отговорил Кичънър – „Това, което не може да бъде позволено, е шансът врагът да ви вземе за пленник.“

Едуард в крайна сметка получил разрешение да служи във Франция. Въпреки че "никога не е бил допускан на предните линии за дълго, той е бил под обстрел няколко пъти и е изпълнявал задълженията си добре". По-късно бъдещият крал казва на баща си, че причината да не носи военните си медали е, че "винаги е бил държан далеч от опасност" по време на войната.

„Чувствам толкова срам да нося медали, които имам само заради позицията си, когато има толкова много хиляди доблестни офицери, които водят ужасен живот в окопите и които са участвали в битки от най-жесток вид (много тежко ранени или болни в резултат на това), които не са били наградени“, пише Едуард в едно от писмата си.