„Трябва ли да пусна нещо да си ходи?“

Понякога премисляме толкова и се тревожим за разни неща, защото сме се провалили да пуснем нещо от нашето минало да си ходи. Дълбокото обмисляне на отминала травма или обстоятелства може да превземе огромна част от деня ни. Още преди да разберем какво се случва вече сме в лапите на безпокойството и формулираме планове как не допуснем обстоятелствата от миналото да се случат отново.

Това е нещо като да се придържаме към страха на базата на нещо нездравословно, от което не искаме да се откажем.

Погледнете добре какво е превзело ума ви. Вижте хубаво дали няма скелети или гнили корени на предишни преживявания, които живеят в ежедневните ви мисли. Огледайте ги добре и ги разкарайте – може би трябва да ги изгорите и да разпилеете праха им във ветровете на миналото. Ако си го представите, това може да ви помогне да се чувствате отново свободни.